AstraZeneca в България: 25 години и 14 500 пациенти с достъп до иновативно лечение

AstraZeneca отбеляза 25 години клинични изпитвания в България с дискусия, която събра водещи експерти и дипломати. За този период са реализирани 143 проучвания, като над 14 500 пациенти са получили достъп до иновативни терапии. Инвестициите на компанията в тази дейност надхвърлят 183 млн. лв., а България се утвърждава като един от водещите доставчици на данни в Европа.

AstraZeneca в България: 25 години и 14 500 пациенти с достъп до иновативно лечение

Н. Пр. Натаниъл Копси Спаска Парушева чл. кор. проф. Асен Гудев Д-р Мила Петрова Проф. д-р Мария Стаевска

Време за четене: 4 мин. 15 октомври 2025

Специална дискусия, проведена на 14 октомври 2025 г. в резиденцията на Британския посланик в София, отбеляза четвърт век от старта на клиничните изпитвания на AstraZeneca в България. Събитието, в което участваха водещи медицински специалисти и изследователи, акцентира върху критичното значение на тези проучвания за българското здравеопазване, науката и обществото.

Дискусията фокусира вниманието върху начина, по който клиничните проучвания осигуряват на българските пациенти достъп до иновативни терапии и по-добри възможности за лечение. Отбелязана беше и 25-годишнината от създаването на отдел „Клинични изпитвания“ в AstraZeneca България, който е първият за страната.

България – предпочитан партньор в Европа

Спаска Парушева, старши директор и ръководител на отдел „Клинични изпитвания България и Сърбия“ в AstraZeneca, обяви впечатляващи резултати. За изминалите 25 години над 14 500 пациенти у нас са получили достъп до иновативна терапия. С подкрепата на повече от 460 главни изследователи и над 260 медицински центъра, компанията успешно е реализирала 143 клинични проучвания.

Само през последните пет години са стартирани 37 нови клинични проучвания. Те са дали възможност на повече от 2000 пациенти, страдащи от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), астма, сърдечна недостатъчност, хронични бъбречни заболявания, захарен диабет тип 2, както и онкологични заболявания, да се възползват от най-съвременните световни медицински решения.

Големият мащаб на дейността утвърждава България като ключова локация. Парушева подчерта, че България се утвърждава като един от водещите доставчици на данни в Европа за AstraZeneca, заставайки редом с държави като Германия, Полша и Испания, като дори ги изпреварва в значителна част от проучванията.

Инвестиции и експертни оценки

Към момента размерът на инвестициите на AstraZeneca в тази сфера надхвърля 183 млн. лв., което затвърждава ролята на компанията като лидер в областта на иновациите.

Н. Пр. Натаниъл Копси, посланик на Великобритания в България, приветства присъстващите, като изтъкна значимостта на клиничните изпитвания:

„Клиничните изпитвания са ключов елемент от медицинската практика, със значим принос за подобряването на здравето, качеството на живот и предоставянето на терапевтични решения на базата на научни доказателства. Отбелязването на 25 години от откриването на клиничния отдел на AstraZeneca България, е признание за научното лидерство, устойчиво партньорство и осигуряването на световно ниво на изследвания и подобрена грижа за хиляди български пациенти“.

— Н. Пр. Натаниъл Копси, посланик на Великобритания в България

Водещи медицински експерти също коментираха ползите от проучванията. Чл. кор. проф. Асен Гудев, дмн, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, наблегна на важността на следването на ръководствата за лечение.

„Смисълът на клиничните изпитвания е да се намали смъртността от социално значими заболявания и това се случва, когато се следват гайдлайните за лечение“

— чл. кор. проф. Асен Гудев, дмн

Проф. Гудев допълни, че съвременните цели на терапията включват не само продължаване на живота, но и подобряване на неговото качество. Д-р Мила Петрова, дм, председател на Българската асоциация по медицинска онкология (БАМО), заяви, че европейските ръководства препоръчват включването на пациенти в проучвания като първи избор, когато това е подходящо за плана на лечение.

„Ако има клинично проучване, което е подходящо за пациента, то категорично то трябва да му бъде предложено. Тото е от полза и за пациента, и за лекуващия екип“

— Д-р Мила Петрова, дм

Проф. д-р Мария Стаевска, дм, председател на Етичната комисия за клинични изпитвания към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), засегна темата за контрола и защитата на пациентите.

„В клиничните изпитвания всичко е много контролирано, а нашите пациенти са изключително добре проследени. Това са международни проучвания, които отговарят на много сериозни критерии“

— Проф. д-р Мария Стаевска, дм

Предизвикателства пред системата

Участниците в дискусията повдигнаха въпроса за нуждата от институционално признаване на инвестициите. В редица развити европейски държави инвестициите на фармацевтичните компании в научна дейност и клинични проучвания се признават от властите като инвестиции в здравеопазването. Това води до данъчни преференции за компаниите. В България подобна промяна все още не е факт, но въвеждането ѝ би имало силно положителен ефект. Тя би разширила обхвата на проучванията и би дала достъп на още повече пациенти до иновативни терапии.

Клиничните проучвания са основен двигател на медицинските иновации в световен мащаб. Те не само предоставят на пациентите шанс за нови терапии, но и дават възможност на здравните специалисти да работят с най-съвременни методи, като цялото това развитие се осъществява без използване на публични средства.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *