Аспержите се завръщат: От „буржоазен“ зеленчук до пазарен хит
Аспержите, смятани за „буржоазен“ зеленчук след 1944 г., се завръщат в България. Някогашен европейски лидер в отглеждането им, страната ни бавно възстановява производството, въпреки предизвикателствата.
Аспержите са били смятани за скъп и буржоазен зеленчук, днес отново фермери у нас започват да ги отглеждат.
След десетилетия на забрава, аспержите отново намират място в българското земеделие. Някогашен лидер в Европа по отглеждане на този деликатес, България постепенно възстановява позициите си. Фермерите се осмеляват да инвестират в скъпия, но перспективен зеленчук, въпреки предизвикателствата.
Преди 1944 г. България е била сред водещите европейски производители на аспержи. След тази дата обаче, те изчезват от земеделските площи, смятани за „буржоазен“ продукт.
Възходът на аспержите: Пионери в отглеждането
Кирил Пейчев от сливенското село Близнец е един от пионерите в съвременното отглеждане на аспержи. Той обработва близо 150 декара, а продукцията му е сертифицирана, което позволява предлагането ѝ в големите търговски вериги. Пейчев споделя, че дневното потребление в магазините достига около 900 кг.
„Сезонът на аспержите започва в началото на април и приключва към средата на юни. Първите предлагаме за Великден“, разказва фермерът.
Ежедневното бране е най-трудоемката част от процеса. При топло време аспержите растат изключително бързо и изискват ръчен труд. Освен Пейчев, се появяват и други по-малки стопанства, но точна статистика за броя им липсва.
Виктор Илиев е друг ключов производител, единствен в Пловдивско. Той е отглеждал близо 20 декара, но в момента поддържа около 12-13 декара. Намаляването на площите се дължи на естественото остаряване на насажденията. Аспержите достигат своя производствен пик около 15-ата година, след което добивите започват да спадат.
„По принцип едно аспержово растение може да се отглежда до 25 години, но икономически най-ефективният му период е значително по-кратък – около 15–16 години“, обяснява Илиев.
След този период плододаването намалява, което налага преценка за рентабилността на подновяване на насажденията. Добивите варират значително – от 100-150 кг до 300 кг от декар при добри условия.
Специфика на културата и пазарни предизвикателства
Аспержите имат своите особености. Реколта се прибира едва след третата година от засаждането. Цветът им зависи от начина на отглеждане: надземните са зелени, а тези под почвата – бели. Белите аспержи не трябва да имат допир със слънчева светлина, за да запазят цвета си, докато лилавите имат сладникав вкус поради по-високото съдържание на захар и са богати на антиоксиданти.
Министерството на земеделието все още не класифицира аспержите като трайно насаждение. Те попадат в обща група с билки и подправки като копър и целина. Това затруднява точното измерване на площите. През 2024 г. реколтираните площи от тази група са 210 хектара с добив от 987 тона. Година по-рано те са били 124 хектара с 683 тона добив.
Според Виктор Илиев, над 90% от аспержите на българския пазар са вносни. Българското производство не задоволява търсенето, затова често се предлагат замразени. Цената варира между 23 и 26 лева за килограм за зелените аспержи. Белите са най-скъпи, следвани от лилавите.
История и ползи за здравето
Аспержите произлизат от Западна Азия и първоначално са използвани като лекарство. Древните гърци са ги прилагали като диуретик. В Римската империя започва култивирането им, превръщайки ги в привилегия за заможните. Днес са известни със своите ползи – богати на фибри, витамини (А, С, Е, В, К), фосфор, магнезий, калий и желязо. Те помагат и на черния дроб да преработва токсините.
Латинското им име е Asparagus officinalis, което означава „млада издънка“. В миналото са смятани за афродизиак, но това не е доказано. В Европа френският крал Луи XIV ги популяризира през XVIII век, наричайки ги „кралски зеленчук“.
Исторически силни традиции в отглеждането имат Германия, Франция, Италия и Испания. В световен мащаб, Китай е лидер, произвеждайки над 80% от всички аспержи, следван от Перу и Мексико. Европейските държави имат значими, но по-малки обеми.
Нови инициативи и перспективи
Въпреки предизвикателствата, интересът към аспержите расте. Ферми като тази на Христо Анчев в село Джулюница, създадена през 2017 г., показват иновативен подход. Исторически аспержите са отглеждани в Централна и Южна Тракия, както и по поречието на Марица, донесени от чешки агрономи в Садово. Борислав, друг производител, споделя, че аспержите са „най-лесната култура“, плододаваща два месеца, но изискваща добра обработка на почвата с оборска тор. Този възраждащ се интерес дава надежда за бъдещето на аспержите в България.
