Асоциацията на прокурорите: Политическият натиск за отстраняване на Сарафов дестабилизира системата

Политическите призиви за отстраняване или назначаване на ръководни кадри в съдебната власт са форма на натиск. Това заявява Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) в своя официална позиция. Тя е по повод исканията за незабавно освобождаване на изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов.

Изявлението на АПБ идва след пресконференция на „Да, България“. На нея депутатът Надежда Йорданова от „Продължаваме промяната-Демократична България“ определи легитимното управление в съдебната власт като централен въпрос за 2026 година. Тя призова за освобождаването на Сарафов на първото заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Според Асоциацията подобни действия крият риск от блокиране на наказателни производства. Те могат да дестабилизират съдебната система и да подкопаят общественото доверие. АПБ смята, че тези призиви обслужват тяснопартийни интереси и краткотрайна политическа видимост. Към тази позиция се присъедини и Камарата на следователите, защитавайки и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.

Независимостта на съдебната власт е фундаментално постижение на демократичното общество. АПБ не може да остане безучастна. Тя е свидетел на целенасочени опити за пряка намеса в работата на съдебната власт. Тези опити идват от отделни политически фигури в навечерието на избори.

Крайно недопустимо е упражняването на пряк или косвен натиск върху Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с цел вземане на кадрови решения, обслужващи конкретни политически цели. Още по-смущаващо е, че тази практика се превръща в устойчив модел на политическо поведение, който се активира в ключови моменти – при политически кризи, предизборни кампании, при разглеждане на дела с висок обществен интерес, при предприемане на процесуални действия спрямо лица с имунитет или със значителни икономически и лобистки ресурси,

заявяват от АПБ. Отбелязва се, че практиката е устойчив модел, активиран в ключови моменти.

АПБ припомня хронологията на процесите. Народното събрание от години не изпълнява конституционното си задължение да избере нов състав на ВСС. Това обективно води до продължаване мандатите на действащите членове. Тази правна последица е предвидена, за да не се допуска институционален вакуум и блокиране на системата. В този контекст, Висшият адвокатски съвет също призова ВСС незабавно да реши въпроса със Сарафов.

Паралелно с това в публичното пространство се смесват правни въпроси с политическа реторика. Институционалните проблеми се персонализират. Те се превръщат в инструмент за акумулиране на краткосрочни политически дивиденти.

АПБ и Камарата на следователите излязоха с обща, разширена позиция. Те не само защитават Борислав Сарафов. Призовават Прокурорската колегия на ВСС да отстоява своята институционална независимост. Организациите се обръщат и към парламентарно представените сили да спазват Конституцията и разделението на властите. Позицията акцентира върху „задълбочаваща се политическа криза“ и „ерозия на доверието в институциите“. Предупреждава се, че изкуственото противопоставяне обслужва тесни политически интереси.

Мандатът на настоящия състав на ВСС е изтекъл още през октомври 2022 г. Народното събрание обаче не е избрало нови членове. Това е основен елемент от настоящото напрежение около легитимността на кадровите решения. Темата за легитимността на и.ф. главен прокурор Сарафов се развива на фона на отделни съдебни процедури. Сред тях е сезиране на Конституционния съд от Апелативния съд – Варна. Това допълнително политизира правния спор около ръководството на прокуратурата.