Аркади Шарков: 77% от клиничните пътеки са подценени, нужни са 1,42 млрд. евро за баланс

Българското здравеопазване е изправено пред критичен финансов дефицит, като болшинството от медицинските услуги са системно недофинансирани. Икономистът Аркади Шарков алармира, че 77% от клиничните пътеки в страната са остойностени под тяхната реална цена. Данните са част от мащабно проучване на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), представено съвместно с Българския лекарски съюз (БЛС).

Според експертите, за да достигнат клиничните пътеки (КП) своята справедлива пазарна стойност, в системата трябва да бъдат влети допълнително 1,42 млрд. евро. Шарков уточни, че общо 207 клинични пътеки се нуждаят от незабавна актуализация на цените. Това засяга две трети от дейностите, по които работят лечебните заведения у нас. Липсата на адекватно финансиране принуждава болниците да трупат дългове или да правят компромиси с разходите, което директно застрашава качеството на медицинската помощ за гражданите.

Здравната вноска поетапно трябва да се вдигне с 2% – да стане 10% в следващите няколко години, за да компенсира дупката тази дупка, която се създава. Към момента дупката, сиреч липсата на справедливост, е 1,42 млрд. евро.

Макроикономистът Стоян Панчев подчерта, че за периода 2021–2025 г. инфлацията в сектора на здравеопазването е достигнала 14%. Въпреки това цените на здравните услуги изостават значително от общата икономическа динамика. Проучването показва, че най-сериозен недостиг на средства се наблюдава в ключови направления като неврохирургия, ортопедия, травматология, гинекология, кардиология, урология и гастроентерология. В много лечебни заведения разходите за възнаграждения вече поглъщат до 90% от целия бюджет, оставяйки минимален ресурс за консумативи и модернизация.

Ситуацията се усложнява и от демографските прогнози. Данните на ОИСР сочат, че коефициентът на възрастова зависимост ще нарасне от 37% през 2024 г. до стряскащите 66% през 2060 г. Това ще постави социалната и здравната система под безпрецедентен натиск. Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов подчерта, че политическата нестабилност пречи на вземането на бързи решения, но реформите не могат да чакат.

Искаме да има по-малко доплащане в системата на здравеопазване всички ние. Ще има по-малко доплащане, когато то бъде по-добре финансирано, чрез обществени фондове. България харчи много повече за лекарства и болнична помощ – там са най-големите дефицити в сравнение с останалата част от системата на здравеопазването.

Допълнителен натиск оказва и увеличението на минималната работна заплата и осигурителния доход, което води до 13% ръст на разходите в диагностично-консултативните центрове. Анкета сред общопрактикуващите лекари показва, че 90% от тях отчитат двуцифрен ръст на разходите си през последната година. Експертите от ЕКИП предлагат въвеждането на нов измерител за цените в здравеопазването, който да отчита реалното поскъпване на лекарствата, апаратурата и труда.

Въпреки финансовата криза, здравеопазването остава един от водещите сектори с висока добавена стойност. То попада в топ 5 на индустриите, които връщат най-много данъци и осигуровки в държавната хазна. Според Шарков и Панчев, бъдещите народни представители трябва да приоритизират сектора, тъй като удължителният бюджет само ще задълбочи съществуващите дефицити до 2026 година.