Археолози откриха уникална римска гробница край Свищов след сигнал от гражданин

Археологическият резерват Нове край Свищов разкри своите тайни след случайна находка в частен имот. Жител на града открил надгробна плоча в двора си, докато премахвал старо дърво. Тази находка е първата по рода си в района от близо 100 години насам. Веднага след сигнала екип от археолози започна мащабни проучвания на терена.

Проучването разкрива общо пет гробни съоръжения в Западния некропол на античния град. Специалистите д-р Марин Маринов и Калин Чакъров ръководят спасителните разкопки. Те установяват наличието на два цистови гроба, изградени от варовикови плочи. Някои от каменните блокове са преизползвани от по-стари паметници с латински надписи. Тези епиграфски паметници съдържат ценна информация за военната история на региона.

Като извършихме оглед на място, се установи, че става дума за два цистови гроба. Цистовите гробове са гробни камери, изградени от варовикови плочи с правоъгълна форма. Любопитното при тези плочи е, че някои от тях са взети от по-стари гробове, преизползвани, и върху тях има надписи на латински език. Те носят информация за военни лица от някои от легионите, които са били тук на територията на днешна Северна България. По-конкретно за I италийски легион, чиято база е била Нове, и XI клавдиев легион, чиято база е била Доросторум, който се намира под съвременния град Силистра.

Надписите споменават Първи италийски легион с база в Нове и Единадесети клавдиев легион от Доросторум. Сред откритите структури има зидан гроб с тухли и камъни, както и стъпаловидна яма. Археолозите намериха фрагмент от надгробна плоча на центурион от Първи италийски легион. Открити са още костена игла, част от вретено и две бронзови фибули.

Четири от гробовете следват обряда на трупополагане, а един показва следи от трупоизгаряне. Учените отбелязват, че една от ямите е била предварително опалена. Този специфичен детайл се среща изключително рядко при археологически проучвания. Скелетните останки са намерени в разбъркано състояние поради извършени в миналото ограбвания. Предстои антропологично изследване на костите от специалиста Надежда Атанасова.

И цистовите, и другите гробни съоръжения представят популярните в римското общество по това време. 4 от гробовете са с обред трупополагане, а една от тях е с обред трупоизгаряне. Като преди трупоизгарянето една от ямите е била опалена, което рядко се открива при археологически разкопки, тъй като не винаги има следи.

Общата площ на резервата Нове е около 280 декара. До момента едва 10 процента от тази територия е проучена от специалисти. Кметът на Свищов Генчо Генчев подчерта нуждата от държавна политика за опазване на наследството. Поддръжката на толкова голям археологически обект изисква значителни финансови ресурси.

Каквото е необходимо по отношение на опазване на откритията, ние ще го направим, но остава проблемът с неговото стопанисване и продължаване на експониране и поддръжка на резерват Нове. Той се разпростира на голяма площ и са необходими много средства и човешки ресурс, който да опазва и съхранява това, което е открито. Иначе е безсмислено всяко едно откритие, което после се забравя и започва да се руши и е подложено на вандализъм или други недобронамерени действия. Това е паметта, културното наследство на България и трябва изключително сериозни мерки и политики да се вземат в това отношение.

В момента гробницата е консервирана и покрита за защита от атмосферните условия. Общината очаква официални предписания от Министерството на културата за следващите стъпки. Тези разкрития допълват историята на римския военен лагер и по-късния град Нове.