Архангелова задушница: Почит към загиналите воини и молитва за всички покойници
Архангелова задушница е една от трите големи задушници в църковния календар, която се провежда в събота преди Архангеловден. Тя е известна и като Мъжка задушница, тъй като отдава почит на всички загинали воини за свободата и независимостта на Отечеството. На този ден църквата отправя обща молитва за всички покойници, като съботата е специално определена за възпоменание на мъртвите.
Централните софийски гробища Снимка: Георги Кюрпанов-Генк
Християните отбелязват днес една от трите най-важни задушници в църковния календар – Архангеловата. Тя се провежда преди Архангеловден и е посветена на грижата на Божите ангели за душите на покойниците. Освен това, на този ден се почитат Св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, както и Св. прпмчци Яков Костурски, дякон Яков и мон. Дионисий.
Архангеловата задушница е известна още като Мъжка задушница. Причината за това име е свързана с националната памет. Тя е определена за почит към всички загинали воини за свободата и независимостта на България. Тази традиция е символ на национално единство, като в някои региони съществува обичай да се поставят цветя и свещи не само на гробовете, но и на паметници на паднали войници.
„Народът от край време я нарича още мъжка, защото на този ден се прави обща молитва за всички паднали воини за освобождаването на нашето Отечество“
— Свещеникът
Почитането на падналите за Отечеството намира израз и в специални военни церемонии. Министерството на отбраната обяви, че по случай Архангелова задушница се провеждат специални военни почести в София. Те включват полагане на венци пред паметника на Независимостта, което подчертава връзката между духовния ритуал и държавната почит.
Архангеловата задушница е една от трите големи в църковния календар. Освен нея, църквата отбелязва още две основни дати за почит към мъртвите:
- Великата задушница: Тя е най-голямата и се провежда в съботата преди Неделя Месопустна – в навечерието на Великия пост.
- Третата голяма задушница: Отбелязва се след Спасовден, преди Петдесетница (което е 50-ият ден след Възкресението). Тогава вярващите се молят Светият дух да бъде с душите на починалите.
По време на Великия пост, който предшества Великата задушница, се осъществява духовно извисяване.
„тръгваме по пътя на духовното извисяване, на Христовите страдания“
— Отец Еленко
Постът е път, който според отец Еленко, ни изкарва към Голгота на страданието на Господ.
„който ни изкарва на един път към Голгота на страданието на Господ с молитвата да попаднем в неговата прегръдка“
— Отец Еленко
Важно е да се отбележи, че задушниците винаги се правят в събота – денят, определен за покойниците. Това е така, тъй като в неделя евангелското четиво е посветено на Страшния съд. Съботата е денят, в който след разпъването си на кръста, Христос слиза в ада.
„слиза в ада, при мъртвите и разчупва веригите, с които са били оковани праведниците от край време“
— Църквата
През цялата година църквата се моли за всички знайни и незнайни души, които са се представили на Господа, като този обичай е част от по-широката православна традиция, практикувана и в страни като Русия и Сърбия.
