Арх. Любо Георгиев: Спираме практиката „ПУП-че за имотче“, за да ограничим презастрояването на София

Столичната община започва радикална промяна в подхода към градското планиране, за да сложи край на хаотичното застрояване. Заместник-кметът по градско планиране и развитие арх. Любо Георгиев обяви амбициозен план за въвеждане на механизъм, чрез който повишената стойност на земята да се връща в общината за инвестиции в публична инфраструктура.

Според арх. Георгиев досегашната практика се е фокусирала върху индивидуални имоти, пренебрегвайки общия баланс на територията.

Законът казва, че за да позволиш някакви устройствени процедури – например промяна на подробен устройствен план (ПУП), тя не трябва да води до дисбалансиране на територията. Това също не се контролира и изчислява, а се разглежда само в контекста на отделния имот. И десетилетия наред практиката е “ПУП-че за имотче”, казва той.

Новият подход предвижда създаването на фонд „Благоустройство“. Когато общината промени предназначението на даден терен и неговата пазарна цена скочи многократно, собственикът ще трябва да върне част от тази печалба към обществото под формата на средства или изграждане на улици и детски градини. Това е част от по-широката стратегия за нов Общ устройствен план (ОУП), тъй като сегашният е допуснал 75% от застрояването да се концентрира на юг, въпреки декларираните намерения за развитие на северните райони.

Арх. Любо Георгиев, който пое поста на 1 февруари 2026 г., акцентира върху засиления контрол. Общината планира да проверява дали е спазено изискването за озеленяване до 5 години след въвеждане на сградите в експлоатация.

Искаме инвеститорите да знаят, че вече такива проверки ще се правят, за да може, когато някой си планира инвестицията, да не мисли за задния двор като за фиктивно озеленяване, което изчезва след акт 16, категоричен е заместник-кметът.

Реформата в администрацията, одобрена от Столичния общински съвет, включва и новото направление „Градско планиране и развитие“. Арх. Георгиев, който има над 20 години международен опит и ръководеше „Визия за София“, се завръща в екипа на Васил Терзиев с ясен мандат за системни промени. В този контекст, докато се търсят нови модели за финансиране, градът продължава да се бори за държавна подкрепа по текущи проекти, както подчертава и Никола Лютов по отношение на инфраструктурните обекти.

Освен градоустройството, приоритет ще бъдат и минералните извори, които трябва да се превърнат в икономически ресурс и визитка на София. Обмислят се модели за управление на баните в „Панчарево“, „Княжево“ и Централната баня, като се черпи опит от успешното управление на общинския аквапарк „Възраждане“.

За опазването на културното наследство се предлага нов модел: общината да инвестира в реставрация на частни сгради, но собствениците да връщат средствата или да предоставят части от имотите за културни събития. Целта е постигане на справедлив модел на управление, за какъвто настояват и други експерти като д-р Кристиан Кръстев в дебатите за бъдещето на столицата.