АПС поиска вето върху Изборния кодекс и предложи Андрей Гюров за служебен премиер

АПС предложи Андрей Гюров за служебен премиер и поиска вето върху промените в Изборния кодекс, които ограничават секциите в чужбина до 20 и премахват машините.

АПС поиска вето върху Изборния кодекс и предложи Андрей Гюров за служебен премиер
Време за четене: 2 мин. 10 февруари 2026

Парламентарната група на „Алианс за права и свободи“ (АПС) официално предложи подуправителя на БНБ Андрей Гюров за служебен министър-председател по време на консултациите при вицепрезидента Илияна Йотова. Формацията настоя държавният глава да упражни правото си на вето върху последните промени в Изборния кодекс, които според тях ограничават правата на българските граждани зад граница. Срещата бе част от конституционната процедура за съставяне на нов служебен кабинет в условията на сложна политическа обстановка.

Председателят на парламентарната група на АПС Хайри Садъков подчерта, че формацията съзнава силно ограничения избор, пред който е изправен президентът заради промените в Конституцията. Въпреки това от АПС вярват, че експертизата на Андрей Гюров е най-подходяща за справяне със задачите на преходния период.

Парламентарната група на „Алианс за права и свободи“ предложи подуправителя на БНБ Андрей Гюров за служебен министър-председател и призова президента Илияна Йотова да наложи вето върху последните промени в Изборния кодекс.

Вицепрезидентът Илияна Йотова припомни, че настоящата конституционна рамка позволява избор само измежду петима кандидати, които вече са дали своето съгласие. Тя подчерта, че при друг модел решението би могло да бъде различно, но целта сега е гарантиране на предвидимост. От АПС изразиха очакване за нулева толерантност към купения и корпоративния вот, като настояха за механизми, които да предотвратят манипулации при отчитането на резултатите.

Сериозен акцент в разговора бяха приетите от парламента промени в изборното законодателство. Според Садъков ограниченията за разкриване на секции в чужбина представляват отстъпление от демократичните стандарти. Изследвания на последните законодателни инициативи показват, че Народното събрание окончателно прие редукция на секциите извън дипломатическите представителства. Ограничението бе фиксирано на максимум 20 секции по предложение на „Възраждане“, което получи подкрепа от ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“.

Допълнителен контекст към напрежението около Изборния кодекс дава фактът, че машинното гласуване бе напълно отменено. Новият механизъм предвижда изцяло хартиено гласуване, като бюлетините ще се броят чрез специализирани скенери. Тези промени предизвикаха остри дебати в пленарната зала, продължили над 10 часа, като представители на ПП-ДБ и АПС предупредиха, че това може да доведе до хаос и недоверие в изборния процес. Въвеждането на многомандатен район „Чужбина“ също бе отложено за началото на 2028 година.

Обществото очаква нулева толерантност към купения и корпоративния вот, както и пълно ограничаване на възможностите за манипулация след края на изборния ден.

Илияна Йотова увери, че позицията на АПС относно изборните правила и кандидатурата за премиер ще бъде взета под внимание. Тя отбеляза, че експертизата на всяка формация е важна за подготовката на честни избори. Решението за бъдещия служебен премиер ще бъде обявено след приключване на пълния цикъл от консултации с политическите сили в парламента.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *