Априлското въстание: 150 години между чутовния героизъм и националните уроци

На 20 април 2026 година град Копривщица ще се превърне в център на националните чествания. В Първото класно училище „Св.св. Кирил и Методий“ ще се състои мащабно събитие. БТА и БАН ще представят специални броеве на списание ЛИК и изданието на Академията. Тези трудове са посветени на 150-годишнината от Априлското въстание.

Над 1,3 милиона евро са отпуснати от държавата за организиране на юбилейните чествания в цялата страна. Представянето ще започне в 14:00 часа на бул. „Хаджи Ненчо Палавеев“ № 76. Събитието ще се предава чрез видеовръзка в 33 пресклуба на БТА. Включвания ще има от осем държави и научноизследователския кораб „Св.св. Кирил и Методий“.

Текстът на проф. Атанас Семов е основен акцент в специалното издание на БТА. Той анализира Априлското въстание като най-голямото общо дело на българския народ. В подготовката и боевете участват рекорден брой българи, водени от Гюргевския революционен комитет. Това е подвиг, извършен след пет века чужда власт. Проф. Георги Вълчев подчертава, че именно младите българи са в основата на този исторически процес.

Проф. Семов обръща внимание на изключителната организация на въстанието. Българите са купували оръжия и са ковали саби години наред. Те са проявили стратегическа визия и високо военно майсторство. Въстанието е организирано предимно от успели и високообразовани хора с материално благополучие. Те са жертвали имотите и богатствата си в името на националния идеал.

Продай нивата – купи пушка

Тези думи на 22-годишния Стефан Пешев изразяват готовността за пълна саможертва. Цанко Дюстабанов също е пример за човек с висок социален статус, който дава всичко за свободата. Революцията е била едновременно борба за национална независимост и за модерна демокрация.

Васил Левски проповядва идеите за чиста и свята република. Общонародните събрания на Оборище и връх Бабан доказват демократичния характер на движението. В Ново село дори е обявена република. Тези събития подготвят почвата за Търновската конституция. Тя остава една от най-демократичните в света за своето време. Родовата памет за водачи като Тодор Каблешков съхранява тези ценности и до днес.

На 9 април 2026 г. стартира национална кампания под надслов „Свободата да избереш съдбата си сам“. В нея се включват общественици с автентични текстове от Ботев, Каравелов и Левски. Националният характер се проявява и чрез изумителната роля на жените. Баба Тонка, Райна Княгиня и монахините от Ново село са само част от героините.

Въпреки героизма, историята пази и примери за национални „кривици“. Проф. Семов припомня за овчедушието на някои мъже във Врачанско. Когато четата на Христо Ботев наближава, те се скрили сред овцете в мандрите. Войводата с болка възкликва дни преди смъртта си:

И аз за тия хора съм тръгнал да умирам…

Предателствата също са част от Априлската епопея. Случаят с предадения четник Димитър Ночев от собствения му баща е сред най-позорните. Тези черни петна обаче са малко на фона на чутовния героизъм. Българският народ не е народ на предатели, а народ на герои. Духовната мощ на въстанието запалва огъня на Българското опълчение.

Специфична черта на българина е неговото благородство и неотмъстителност. По време на въстанието не са извършвани зверства над мирното турско население. За разлика от потушаването на бунта, българите не са затваряли жени и деца в джамии. Вековно страдалият народ не се втурва да мъсти или да граби след победата.

Чрез ДНК експертиза наскоро бе идентифициран черепът на четника Ангел Димов Рачевски. Той ще бъде положен в църквата „Света Параскева“ в село Мусина. Това е част от съвременните усилия за почитане на паметта. Историческата памет отглежда чест и разум, а не жажда за мъст. Тя е основата на нашето достойнство и национален дълг.