Апостол Карамитев: Как „Любимец 13“ победи Франция по зрители и защо актьорът предпочитал отрицателните роли
На 9 ноември 2025 г. се навършват 52 години от смъртта на Апостол Карамитев, актьорът, който става любимец №1 на България след премиерата на „Любимец 13“ през 1958 г. Комедията, която е първият спортен филм в българското кино, постига феноменална гледаемост, надхвърляща средната посещаемост на филмите във Франция по онова време. Карамитев, наричан „Жерар Филип на народните демокрации“, умира от рак през 1973 г. по време на снимките на „Сватбите на Йоан Асен“.
Апостол Карамитев (17.10.1923 г. – 9.11.1973 г.) Апостол Карамитев във филма “Сватбите на Йоан Асен” Последната снимка на актьора
На 9 ноември 2025 г. българската култура отбелязва 52 години от смъртта на Апостол Карамитев – един от най-значимите актьори на социалистическата епоха. Почитанията включват театрални постановки и прожекции на филми, напомняйки за неизмеримия талант на артиста, който си отива от рак на 50-годишна възраст. Смъртта му настъпва през 1973 г. по време на снимките на филма “Сватбите на Йоан Асен”.
Въпреки че Карамитев е оставил следа с множество драматични и романтични роли, най-голяма зрителска любов печели с комедията “Любимец 13” (1958 г.). След като филмът тръгва по екраните, Карамитев светкавично става любимец №1 на публиката. „Любимец 13“ е първият спортен филм в българското игрално кино и се превръща в културен феномен, уловил зараждащата се по това време футболомания.
Премиерата на 15 декември 1958 г. е посрещната с огромен ентусиазъм. По онова време в България все още няма телевизия и всяка кинопремиера е масово тържество, привличащо над милион зрители. Филмовият критик Александър Александров тогава отбелязва впечатляващ факт за гледаемостта:
„Докато по същото време във Франция, родината на киното, средната гледаемост на филм е около 400 хиляди на заглавие. Ние заемахме ту 3-о, ту 4-о място по посещаемост на глава от населението, съревновавайки се със САЩ, Нова Зеландия, СССР и Израел“
— Александър Александров, филмов критик
Филмът е режисьорски дебют на Владимир Янчев, възпитаник на ВГИК, който е роден в българо-руско семейство в Москва. Филмовата критика определя дебюта му като „светъл лъч в социалистическото ни кино“, заради подчертания афинитет към комедията. Сюжетът се върти около титанична битка между отборите „Витоша“ (София), „Воля“ (Пловдив) и „Агрегат“ (Русе) за голмайстора Гълъбов от „Черно море“ (Варна).
Централна е двойната роля на близнаците Радослав (футболист и инженер) и Радосвет (комарджия и пиянде), изиграни от Карамитев. Актьорът демонстрира невероятно майсторство, преминавайки без проблеми от единия образ в другия. Дори при несъвършенствата на снимачната техника, кадрите, в които Карамитев е едновременно на екрана, изглеждат удивително добре.
Самият Карамитев признава, че лошият близнак, хъшлакът Радосвет, му е бил по-лесен за пресъздаване. Това мнение съвпада с общото схващане, че отрицателните герои са по-благодатни за актьорите. Актьорът е известен с умението си да играе както положителни, така и отрицателни персонажи. Неговият дебют в киното, в третия филм на социалистическата кинематография – “Утро над родината” – е със силно отрицателна роля като младежа Велизаров, който се опитва да саботира новия строй.
Дарбата на Карамитев е шлифована с времето, но природата го е надарила с впечатляваща мъжка красота, чар, богат глас и силно чувство за импровизация. Карамитев е приет в театралната школа през 1945 г., където учи при Стефан Сърчаджиев и Боян Дановски. Само две години по-късно, през 1947 г., е назначен като стажант в Народния театър.
Съпругата му, звездата на театъра Маргарита Дупаринова, описва първата си среща с него с възторг:
„Когато го видях за първи път, имах чувството, че пред очите ми оживява самият Давид на Микеланджело“
— Маргарита Дупаринова
Френският режисьор Луи Дакен го нарича „Жерар Филип на народните демокрации“, признавайки таланта му, който е сравним с този на френската звезда. Карамитев е сравняван и с английския гений Лоурънс Оливие, когото той приема за свой идол в професията, отличавайки се с безкрайна взискателност и всеотдайност към сцената.
Карамитев е първият български актьор, който през 1971 г. озвучава всички мъжки и женски образи в дублажа на английския сериал „Сага за Форсайтови“, демонстрирайки своя широк диапазон. Някои критици подчертават, че неговият актьорски метод съчетава интелектуален анализ с дълбочина на емоционалния живот.
Въпреки че е починал млад, Карамитев оставя огромно наследство. След смъртта му, ролята на Йоан Асен във филма „Сватбите на Йоан Асен“ е поета от Коста Цонев по решение на режисьора Вили Цанков, за да се запазят заснетите кадри. Драматичният театър в Димитровград днес носи неговото име, увековечавайки паметта на актьора, който можеше да направи световна кариера, ако не беше живял в годините на Студената война.
