Антон Югов: Възход и падение на един от най-влиятелните комунистически лидери
Антон Югов е ключова фигура в БКП преди и след 9 септември 1944 г. Като вътрешен министър назначава Тодор Живков и ръководи репресиите. Въпреки успехите си, той става жертва на вътрешнопартийни борби и е отстранен от Живков през 1962 г.
Посрещане на Никита Хрушчов в България през 1958 г. Вдясно от Тодор Живков е Хрушчов. Между тях е Антон Югов. Снимка Архив Антон Югов Снимка: Архив Георги Димитров и Трайчо Костов. Зад тях са Цола Драгойчева и Антон Югов, които са решили съдбата на Костов. Къщата на столичната улица “Хан Крум”, в която живее Антон Югов. Тя е национализираният дом на бившия управител на БНБ и финансов министър Марко Рясков. Снимка: Архив Антон Югов - вторият от ляво на дясно, Георги Димитров и Кимон Георгиев Снимка: Архив Децата на Михаил Шолохов и Мария. Бъдещият български зет Александър е седнал на масата.
Антон Югов е сред ключовите фигури на БКП преди и след 9 септември 1944 г. Неговият път е изпълнен с възходи и падения. Историята му показва разликата между революционер и политически ръководител. Югов се оказва неподготвен за апаратните игри. Той е отстранен от партийни и държавни постове през 1962 г. Това се случва 18 години след Деветосептемврийския преврат.
Югов оцелява през партизанските борби. Преминава и през процеса срещу Трайчо Костов. Остава невредим и при „помакедончването“ на българите в Пиринския край.
В годините на антифашистката борба е един от лидерите на нелегалната БКП. През август 1937 г. е включен в състава на Централния комитет и Политбюро. На тези високи партийни длъжности остава 25 години. Десет дни преди нападението на Германия над СССР, Цола Драгойчева предлага Георги Минчев за деловодител на БКП. Югов е арестуван през 1941 г. и въдворен в концлагера „Гонда вода“. Оттам той и негови съратници успяват да избягат.
На 8 срещу 9 септември 1944 г. Югов пристига пръв във Военното министерство. Заедно с Добри Терпешев и Георги Чанков те поемат властта. Още същия ден става министър на вътрешните работи. Първата му заповед е да се завземат МВР, Дирекцията на полицията, радиото и пощата. Разпорежда и раздаване на оръжие на народа.
Като вътрешен министър, Югов назначава Тодор Живков. На 28 септември 1944 г. Живков става главен инспектор към Дирекцията на народната милиция. Югов подкрепя създаването на Народния съд. Той ръководи репресиите срещу антикомунистическата съпротива. Насочва и преследването на „врага с партиен билет“. Югов е двигател и на процеса срещу Трайчо Костов. Това показва неговата неподготвеност за политиката. Упорито изпълнява нарежданията на Москва.
Антон Югов е известен като създател на лагерната система в България. През 1959 г. той публично отрича съществуването на лагери. Въпреки това хиляди хора са задържани в Белене. След Деветосептемврийския преврат БРП/к получава контрол над МВР. Югов е избран за министър, което е ключово за комунистите.
Югов продължава да се издига в кариерата. След Априлския пленум от 1956 г. става министър-председател. Тази позиция е награда за подкрепата му към Тодор Живков. По това време е отстранен Вълко Червенков. Югов чете доклада, обвиняващ Георги Чанков. Чанков е стар боен другар и член на Политбюро. Той е конкурент на Тодор Живков. Югов не осъзнава, че остава сам от старите партийни кадри.
През 1962 г. Тодор Живков поема поста министър-председател. Той укрепва контрола си над УБО. След това елиминира Югов като политически противник. Английският посланик сър Уилям Харпър отбелязва, че Живков е работил в МВР под Югов. Югов е изпратен от властта като министър на промишлеността. Това се случва в контекста на икономически кризи през 60-те години.
През ноември 1962 г. Югов е свален от министър-председателския пост. Две години по-късно е отзован като народен представител. Осем години по-късно е изключен от БКП. Въпреки това, Живков го удостоява със званието „герой на социалистическия труд“ през 1984 г. Малко преди 1989 г. става и един от последните „герои на НРБ“.
Малка утеха за Антон Югов е, че дочаква падането на Тодор Живков. Това се случва на 10 ноември 1989 г. На 30 януари 1990 г. партийното му членство е възстановено. Почива на 87 години през 1991 г., почти забравен.
Георги Минчев е арестуван на 4 февруари 1942 г. Той започва да издава всичко, което знае. На процеса срещу ЦК на БКП от 1942 г. са изправени 59 души. Сред тях са Петър Богданов и Никола Вапцаров. Те свидетелстват, че познават Антон Югов. Минчев разпознава Югов по снимка и го нарича „Черньо“ и „Дончо“.
Минчев свидетелства за срещи с „Черньо“. Той дава инструкции на Иван Грудев за саботаж в Сливен. Югов се среща с хора от провинцията. Той ръководи „специалната работа“ и дава инструкции. Посочва и квартирата му на ул. „Отец Паисий“ 29. Полицейските архиви показват, че Югов живее на ул. „Странджа“ № 65. Квартирата в „Красно село“ е била нелегална.
Петър Богданов допълва за позицията на Югов в БКП. Той го описва като член на ЦК. Вапцаров също свидетелства за среща с него. Югов очевидно спазва конспирацията стриктно. Останалите 56 души пред съда не го познават. Полицията не успява да го арестува въпреки показанията. Местоположението му остава загадка.
Антон Танев Гошев е роден през 1904 г. в село Кара сули, Северна Гърция. Семейството му се преселва в Пловдив след Първата световна война. През 1919 г. участва в стачката на пловдивските тютюноработници. Става член на Комсомола през 1920 г. Работи като печатар в София. В Пловдив охранява Георги Димитров и Васил Коларов. Участва в подготовката на втора стачка през 1922 г. Работи сред македонската левица в БКП. Става партиен член през 1928 г.
През 1934 г. бяга в СССР с моторна лодка от Варна. С него е и Йорданка Николова. Завръща се у нас с фалшив паспорт. Включен е в ЦК на БКП през 1937 г. През 1939-1941 г. е член на Централния комитет. Ръководи голямата стачка на тютюноработниците през 1940 г. в Пловдив и Асеновград. По време на разпит, Антон Танев Гошев твърди:
В обществения живот на страната съм се проявявал като македонец в съществуващите младежки и др. организации. Като тютюноработник от 1931 до 1933 г. съм участвал в независимите професионални съюзи. Не съм заемал никакъв отговорен пост в работническото движение. Участвал съм активно в клоновото тютюноработническо сдружение. Избиран съм за делегат на Дупнишката конференция, организирана от съюза на тютюневите работници. Член съм в Работническата кооперативна каса и на годишно събрание съм избран като подгласник за управителния съвет. Не съм участвал в живота на никоя нелегална политическа партия.
Следствието обаче разкрива друго. Началникът на Държавна сигурност П. Павлов пише до министъра. Той посочва Антон Югов, Трайчо Костов и други като членове на ЦК на Работническата партия. Заявява, че те оглавяват комунистическото движение. Заради „зловредната им дейност“ иска въдворяването им.
