Антарктида – лакмусът на климата: Българските полярни изследвания акцентират върху океанологията и глобалното затопляне

Проф. Христо Пимпирев обяви началото на новия български антарктически сезон, който ще акцентира върху океанологията и климатичните промени. Първата група от 11 души заминава утре, за да работи по 25 научни проекти, 15 от които са изцяло български. България вече разполага с официално открита нова научна лаборатория на базата „Св. Климент Охридски“ и има осигурено финансиране за полярните си изследвания до март 2027 г.

Антарктида – лакмусът на климата: Българските полярни изследвания акцентират върху океанологията и глобалното затопляне
Време за четене: 3 мин. 5 ноември 2025

С настъпването на лятото на Южния полюс започва и новият сезон за българските антарктически изследвания. Утре заминава първата група, която ще постави началото на научната дейност, фокусирана върху ключови въпроси, свързани с климата и морската среда. Проф. Христо Пимпирев, ръководител и основател на Българския антарктически институт (БАИ) от 1993 г., подчертава изключителното значение на континента за глобалните процеси.

Антарктида е своеобразен лакмус на климата. Тя е най-голямата лаборатория на открито, където се вихрят всички атмосферни процеси, влияещи върху цялата планета. Поради тази причина изучаването на климатичните промени там е изключително важно, обяснява проф. Пимпирев.

Първата група изследователи се състои от 11 души. Първата група включва 11 души – 9 логистици и 2 жени учени. Те ще работят по изследвания на морската биология в тясно сътрудничество с учени от Португалия и САЩ.

„Очакваме много добри резултати, които ще спомогнат да видим как се изменя този уникален животински свят с промените в климата“

— проф. Христо Пимпирев, ръководител на Българския антарктически институт

Акцент върху науката и новата лаборатория

Тази експедиция насочва усилията си изцяло към научните проекти, след като през последните години фокусът беше върху строителството. Днес новата научна лаборатория към българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън е официално открита. Тя ще служи за теренни проучвания в биологичните и земните науки, както и за обща лабораторна дейност.

„Нашата лаборатория е истинска гордост – наподобява космическа станция на Луната. Антарктида е като друга планета“

— проф. Пимпирев

Основните проекти са свързани с океанологията и климатичните промени. Българските учени, заедно с международен екип от Германия, ще изследват теченията в пролива Бренсфийлд и ще проучват влиянието на глобалното затопляне върху морското ниво.

„Теченията са изключително важни – една промяна в тяхната посока и скорост води до изключително сериозни промени в климата. Ако се смени посоката на Гълфстрийм, Великобритания ще стане като Антрактида“

— проф. Пимпирев

България се утвърждава като регионален център на полярните изследвания за всички съседски държави. В рамките на експедицията ще се осъществят общо 25 научни проекти, от които 15 са изцяло български. Проучванията обхващат различни области, включително минералните ресурси, космическото излъчване и влиянието на слънчевата активност върху климата.

Усилията на българските полярници получават и дългосрочна подкрепа. Държавата осигурява финансиране за 34-ата и 35-ата българска антарктическа експедиция, планирани до март 2027 г., което гарантира продължаването на изследванията.

„Климатът много ни интересува. Животът ни зависи от климата, изхранването ни зависи от климата. Антарктида е своеобразен лакмус на климата. Тя е най-голямата лаборатория на открито. Тя е един континент, 1/10 от земната маса, там се вихрят всички атмосферни процеси. Земята е едно цяло. Каквото става там, става и на цялата планета. Така че е изключително важно изучаването на климатичните промени на този континент, който е отделен от един студен океан. Температурата му целогодишно е 0 градуса. Това е една друга планета и ние имаме шанса – българите, да изследване тази част от света“

— проф. Пимпирев

Признание за приноса на проф. Пимпирев е фактът, че един от новооткритите видове водорасли на ледения континент носи неговото име.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *