Алцхаймер като „Диабет тип 3“: Шокиращата връзка между инсулиновата резистентност и мозъчната дегенерация
Учени все по-често наричат болестта на Алцхаймер „диабет тип 3“, тъй като двете състояния споделят сходен патологичен механизъм – инсулинова резистентност в мозъка. Тази резистентност води до енергиен глад на невроните, повишено натрупване на амилоидни плаки и тау-протеини, като процесът е силно свързан с висцералното затлъстяване, което действа като метаболитно активен ендокринен орган.
Проф. Цветалина Танкова акцентира върху затлъстяването, което отваря вратата за над 200 други болести, включително невродегенеративни.
Отдавна мислим за болестта на Алцхаймер като за мистериозно невродегенеративно заболяване, а за диабета – като за проблем с контрола на кръвната захар. Последните научни открития обаче променят утвърдените парадигми в медицината, тъй като двете състояния се оказват тясно преплетени. В научния свят все по-често наричат Алцхаймер „диабет тип 3“, а в основата на тази задълбочаваща се концепция стои един неочакван виновник: инсулиновата резистентност в мозъка.
Инсулинът е ключов хормон, който посредничи на тялото да се зареди с енергия. Въпреки че обикновено го свързваме само с контрола на кръвната захар, той изпълнява жизненоважни функции и в мозъка. Инсулинът регулира усвояването на глюкозата от невроните, подпомага когнитивните процеси и паметта, като същевременно има невропротективни свойства. Инсулиновата резистентност представлява нечувствителност на клетките към този биохимикал.
За тази критична връзка разказа чл.-кор. проф. д-р Цветалина Танкова, началник на Втора клиника по ендокринология (захарен диабет) в Университетската болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“, по време на дискусия, организирана от фондацията „Съвет за мозъчно здраве“.
„Вече може да видите определение диабет тип 3 за болестта на Алцхаймер като невродегенеративно заболяване, свързано със сериозен когнитивен спад, защото в основата ѝ е инсулиновата резистентност. При метаболитни заболявания и най-вече при затлъстяване е повишен рискът от болестта на Алцхаймер. Самото висцерално затлъстяване с възпалителния процес, който води след себе си, предизвиква повишено натрупване на амилоидни плаки и това се среща най-вече в средната възраст. Инсулиновата резистентност на мозъка, от една страна, води до повишено фосфорилиране на протеините тау, от друга – до понижено елиминиране на бета-амилоидите. И какво имаме като резултат? Болест на Алцхаймер. В основата ѝ е инсулинова резистентност, в неговата основата е затлъстяването.”
— чл.-кор. проф. д-р Цветалина Танкова, началник на Втора клиника по ендокринология
Твърдението, че болестта на Алцхаймер е диабет от трети вид, произтича от сходните патологични процеси. Ключовият механизъм е инсулиновата резистентност в мозъка, тъй като тя е основен и ранен механизъм в патогенезата на заболяването. Американски учени от университета „Браун“ в Провидънс предлагат термина „диабет тип 3“ още преди 20 години, доказвайки тази пряка зависимост.
Защо затлъстяването е рисков фактор?
Процесът започва с висцералната мастна тъкан – мазнините, които се натрупват около вътрешните органи. Тази тъкан не е просто склад за мазнини, а се превръща в метаболитно активен ендокринен орган. Тя секретира десетки неблагоприятни фактори, наречени адипоцитокини, които са хормони и възпалителни вещества. Тези адипоцитокини пътуват до всяка част на тялото, включително до мозъка, предизвиквайки системна инсулинова резистентност.
В резултат невроните стават нечувствителни към инсулина и не могат да използват пълноценно глюкозата. Това води до енергиен глад и ускорени процеси на дегенерация на нервната тъкан. Загубата на чувствителност има две основни последици, които са отличителни белези на Алцхаймер:
- Повишено фосфорилиране на тау-протеините, което води до образуване на неврофибриларни преплитания.
- Натрупване на токсични бета-амилоидни плаки, тъй като инсулиновата резистентност възпрепятства нормалното им разграждане и извеждане от тъканта.
Тези метаболитни промени водят до локално възпаление (невровъзпаление), окислителен стрес и хипоксия (недостиг на кислород) в мозъка. Дори лептинът, хормонът на ситостта, губи своите невропротективни свойства, когато невроните станат резистентни към него при затлъстяване.
Влияние върху паметта
Научните доказателства продължават да се трупат. Проучване, публикувано в сп. *Neurology* от автори от Харвардското медицинско училище, показва, че висцералното затлъстяване е свързано с по-малък обем на хипокампуса (центъра на паметта) и с по-лоши резултати на тестовете за памет, дори при хора без деменция. Проф. Танкова подчертава, че затлъстяването е хронично мултисистемно заболяване, което отваря вратата за над 200 други състояния, включително невродегенеративни.
С въвеждането на етикета „диабет тип 3“ за болестта на Алцхаймер, науката изпраща мощен сигнал: метаболитното здраве е пряко свързано с мозъчното здраве. Разбирането на тези сходства в патологичните процеси дава възможност за по-ранна превенция и нови подходи в лечението на когнитивния спад, започвайки от контрола на телесното тегло.
