Алтернатива на рекета: Възможен ли е Бюджет 2026 с 3% дефицит без вдигане на данъци и осигуровки?
Критиците на Бюджет 2026 твърдят, че увеличението на данъците и осигуровките не е единственият начин за постигане на 3% дефицит. Тезата, че това е „неизбежно“, се отхвърля като заблуждаваща, тъй като МФ е заложило нереалистичен 20% ръст на приходите.
Предлага се изпълним алтернативен план, който балансира бюджета чрез намаляване на нереалистичните приходи и орязване на разходите в размер на 1.875 млрд. евро, без да се засягат ключови социални сектори.
България трябва да приеме първия бюджет в евро. СНИМКА: pixabay
Въпреки упорито повтаряната теза, че държавата няма друг избор освен да увеличи данъците, осигуровките и тежестите върху труда, за да спази европейския критерий за 3% бюджетен дефицит, тази позиция е определена като вредна и съзнателно заблуждаваща. Твърдението, че повишаването на фискалната тежест е единственият път към фискална дисциплина, изисква „голяма доза наглост“, според анализатори.
Основната критика към проектобюджета за 2026 г. е свързана с нереалистично заложените приходи. Макар Министерството на финансите (МФ) вече да признава, че приходите за 2025 г. ще бъдат с близо 7% по-ниски от плана (около 43 млрд. евро), оптимизмът за следващата година е необясним. МФ залага 51,4 млрд. евро приходи за 2026 г., което представлява увеличение от 20%. Този скок е планиран на фона на прогнозиран 2.7% ръст на икономиката и 3.5% инфлация. Подобно надписване на приходите вероятно цели да осигури повече средства за „касичката и бухалките“.
Новият бюджетен план поставя началото на рекет върху работещите и бизнеса. Предвижда се вдигане на осигуровките, удвояване на данък дивидент и увеличаване на максималния осигурителен доход (МОД). Съгласно изследванията, осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ се увеличават с 2 процентни пункта от 2026 г., а МОД се покачва значително до около 2352 евро (приблизително 4600 лева). Тези мерки означават, че държавата ще вземе около 600 лева от всеки работник и всяка фирма. Увеличението на осигуровките ще пренасочи планираните за заплати в частния сектор средства към държавата, намалявайки реалния доход на хората.
Изпълним план за 3% дефицит без данъчни тежести
Налична е сметната, балансирана и изпълнима алтернатива за постигане на 3% дефицит без нови тежести. Планът е двустранен и включва корекции както в приходната, така и в разходната част в размер на 1,875 млрд. евро.
Намаляване на нереалистичните приходи (€1,875 млрд.):
- Премахване на нереалистично заложени ДДС приходи (€870 млн.): Те се очакват от мерки като СУПТО (онлайн касови апарати) и GPS-и за камиони, които в миналото доказаха, че носят административни тежести, а не очакваните приходи.
- Без увеличение на осигуровките (€555 млн.): Запазване на сегашните нива, тъй като вдигането им натоварва бизнеса и намалява потенциала за увеличение на заплатите.
- Без удвояване на данък дивидент (€340 млн.): Удвояването на данъка може да доведе до изтегляне на печалбите през текущата година, намаляване на инвестициите и декапитализация на икономиката.
- Регулиране на МОД (€92 млн.): Увеличаването на максималния осигурителен доход следва да бъде ограничено до 300 лв., а не до планираните 470 лв.
Намаляване на разходите (€1,857 млрд.):
Разходната част може да бъде намалена, без да се засягат здравеопазване, образование, социални плащания или инфраструктура с национален приоритет. Ключови корекции включват:
- Намаляване на Централния бюджет с €400 млн.: Това би ограничило средствата за раздаване без ясно обяснение, практика, която е била прекратена за 2025 г.
- Намаляване на капиталовите разходи с €500 млн.: Въпреки че за 2026 г. са планирани рекордни разходи (7,8 млрд. евро), през 2025 г. се прогнозира неизпълнение с близо 1 млрд. евро, което прави намалението реалистично.
- Контрол върху издръжката (€274 млн.): Спестяванията могат да дойдат от ограничаване на разходите за ток, вода и канцеларски материали, като се позволи ръст от 5% вместо щедро заложените от МФ 105%.
- Спиране на извънредните увеличения в силови структури: Предвидените увеличения в Съдебната система, МВР и службите (спестяване на 73 млн. евро от прокуратурата и съда и 243 млн. евро от другите силови структури) трябва да бъдат сведени до общото увеличение за администрацията (5%). Увеличенията в ДАТО (20%) и Антикорупционната комисия (52% след тазгодишните 65%) се считат за неприемливи.
- Отмяна на увеличението за ВСС (€11 млн.): Отмяна на предвиденото 20% увеличение на доходите за членовете на ВСС.
Когато тези корекции се приложат, резултатът е намаление на разходите, което точно покрива намалението на приходите. Така дефицитът остава в рамките на 3%.
Това, че бюджет без вдигане на данъци е възможен, не е теория, а практика. През 2023 г. служебният кабинет на Гълъб Донев представи бюджет с 6.4% дефицит, обяснявайки, че това е:
„Единственият възможен бюджет“
— Служебният кабинет на Гълъб Донев
Впоследствие, след пренаписване на бюджета, годината завърши с 2% дефицит без увеличение на данъци. Това доказва, че съставянето на бюджета е политически избор, а не счетоводно упражнение. Предложеният Бюджет 2026 не защитава работещите и бизнеса, а ги наказва, като предлага най-големи увеличения за системи, които не създават стойност, а създават натиск. Има изпълним бюджет, който дава въздух, пази хората и икономиката, и е договор, а не рекет.
