Али Лариджани: Мишена на Израел и иранската опозиция заради корупция и репресии
Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Иран, бе ликвидиран при израелски удар в Техеран. Той беше обвиняван в мащабна корупция и репресии срещу протестиращи.
Али Лариджани СНИМКА: Екс/@alilarijani_ir
Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Иран, бе ликвидиран от Израел. Той беше мишена на израелските служби и иранските опозиционни групи от години. Опозицията го обвиняваше в организиране на мащабни корупционни финансови сделки. Израелският информационен сайт ynet съобщи за тези дългогодишни заплахи срещу неговата личност.
Иран официално потвърди смъртта на Али Лариджани на 18 март 2026 година. Израел обяви, че политикът е убит при прецизен авиоудар в Техеран на 17 март. При атаката загинаха и други висши фигури, включително Голамреза Сулеймани от структурата Басидж. Доналд Тръмп нарече Лариджани „главният човек“ в иранската държавна машина. Според американския президент той носи пряка отговорност за смъртта на 32 000 протестиращи.
Богатството на Лариджани предизвикваше сериозни спорове и международни разследвания през годините. „Ал Арабия“ оцени състоянието му на 70 милиона долара още през 2020 година. По-нови оценки от началото на 2026 година сочат суми в диапазона от 5 до 20 милиона долара. Опозиционни източници обаче продължават да твърдят, че реалните цифри са значително по-високи. Иранската система остава непрозрачна поради пълната липса на свободни медии и разследваща журналистика. Опитният политик Лариджани бе ключова фигура, на която Техеран разчиташе в трудни моменти.
През 2020 година братята Лариджани бяха официално свързани с тежки обвинения в системна корупция. Тези обвинения включваха незаконно отнемане на държавна земя и получаване на подкупи. Твърди се, че фамилията е притежавала 63 лични банкови сметки. В тях са били депозирани милиарди ирански риала за лични нужди. Повечето сметки са приписвани на брата Садик Лариджани, бивш шеф на съдебната власт.
Бившият президент Махмуд Ахмадинеджад представи скандален видеозапис в иранския парламент на 3 февруари 2013 година. Записът свързваше ръководителите на законодателната и съдебната власт с документирана финансова корупция. Братята Лариджани бяха централни фигури в този мащабен скандал, разтърсил страната. Али Лариджани използва своята позиция в парламента, за да блокира всички започнати разследвания. Той успешно попречи на по-нататъшните проверки на вътрешната корупция в Иран.
Подробен доклад на организацията Iran HRM твърди, че Лариджани е участвал в множество незаконни схеми. Те включват присвояване на средства от банковата система и изпиране на пари. Лариджани притежава луксозни имоти в Дубай и Малайзия, както и различни бизнеси в Кум. Министерството на финансите на САЩ наложи санкции срещу Лариджани през януари 2026 година. Вашингтон твърди, че той е използвал държавни приходи за финансиране на репресии.
Лариджани беше лично назначен да води преговорите за стратегическо споразумение с Китай. Тази сделка е на стойност милиарди долари и обхваща период от 25 години. Неговата централна роля в преговорите подхрани нови обвинения в корупция и комисионни. Прагматичният лидер беше считан за де факто ръководител на Иран след смъртта на Хаменей. Смъртта му несъмнено ще предизвика сериозна политическа турбулентност в Техеран.
Министърът на отбраната на Израел Исраел Кац направи остро изявление след успешната операция. Той подчерта, че ЦАХАЛ е ликвидирал Лариджани напълно безплатно за иранския народ. Това се случи въпреки обещаната от опозицията награда от 10 милиона долара за неговата глава. Западните медии описват Лариджани като куратор на връзките с Русия, Катар и Оман. Ликвидирането на Лариджани значително отслабва шансовете за бъдещо дипломатическо уреждане на конфликтите.
Санкциите на САЩ засегнаха общо 18 физически и юридически лица в началото на годината. Те са обвинени в управление на „сенчести банкови“ мрежи за продажба на петрол. Тези мрежи са използвани за изпиране на приходи от нефтохимически продукти на черния пазар. Мерките бяха част от кампанията за „максимален натиск“ на администрацията на Доналд Тръмп. Вашингтон цели да ограничи финансовите ресурси, които Техеран използва за подкрепа на тероризма. Смъртта на Лариджани е тежък удар, който показва уязвимостта на иранското ръководство.
