Александър Николов: Сделката за „Лукойл“ е сигнал за край на войната в Украйна
Бившият енергиен министър Александър Николов вижда в продажбата на „Лукойл“ на американската Carlyle сигнал за край на войната в Украйна. Сделката за 22 млрд. долара зависи от одобрението на САЩ.
Александър Николов КАДЪР: NOVA
Продажбата на международните активи на „Лукойл“, включително рафинерията „Нефтохим“ – Бургас, е далеч от финализиране и не трябва да се тълкува прибързано. Бившият енергиен министър Александър Николов заяви пред NOVA, че споразумението с американската компания Carlyle носи дълбок геополитически смисъл.
Обявеното предварително споразумение е първото по-сериозно съобщение, което подсказва, че войната в Украйна върви към прекратяване.
Николов подчерта, че сделката остава силно зависима от санкционния режим и одобрението на Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ (OFAC). Според него Лукойл продава активите си в контекст, в който България е ключова държава заради своята инфраструктура и роля на врата между Изтока и Запада.
Нови развития от януари 2026 г. потвърждават, че „Лукойл“ планира продажба на 100% от LUKOIL International GmbH. Стойността на зарубежните активи, обхващащи над 5000 бензиностанции в 19 държави, се оценява на близо 22 милиарда долара. Лицензията на Министерството на финансите на САЩ за операции с тези активи е удължена до 28 февруари 2026 г., което предоставя тесен прозорец за финализиране на преговорите.
Николов предупреди, че държавата не бива да игнорира ролята си в този процес. Той припомни, че София разполага с механизми за контрол чрез „златната акция“ и специалния управител. Преди време той критикува други регулаторни решения, посочвайки, че налагането на забрана за износ на гориво беше грешка.
Най-лошото, което може да се случи, е да се игнорира ролята на българската държава. По-важното за всички българи е рафинерията да функционира нормално и да няма сътресения в доставките.
Въпреки оптимизма на Carlyle за запазване на работните места, рискът остава. Ако сделката не се реализира преди изтичането на дерогацията през април, липсата на план „Б“ може да доведе до пазарни трусове. Николов заключи, че енергетиката често се използва като инструмент за политическо плашене, особено в предизборни периоди.
