Александър Димитров кани: „Да заживееш с видяното“ в Галерия Ларго
Пловдивският художник Александър Димитров представя своята четвърта самостоятелна изложба в Галерия Ларго, озаглавена „Да заживееш с видяното“. Експозицията, която ще бъде открита на 16 октомври 2025 г., изследва темите за Жената като Вселена, безкрайността и дълбочината на съзерцанието, чрез своите колоритни и символични абстракции.
Галерия Ларго във Варна кани публиката на откриването на новата самостоятелна изложба на пловдивския художник Александър Димитров. Експозицията, озаглавена „Да заживееш с видяното“, стартира на 16 октомври 2025 г. и ще продължи до 04 ноември същата година.
Откриването на изложбата живопис е насрочено за четвъртък, 16 октомври, от 18:30 часа. Това е четвъртата самостоятелна изява на Димитров в „Ларго“, като през годините на тясно сътрудничество с варненската галерия, той има осъществени и съвместни проекти с други художници, включително Василен Васевски и Юли Шумарев.
Символика, абстракция и Жената
Александър Димитров е известен с колоритните си платна, които са дълбоко изтъкани от символика и абстракция. Тези творби омайват зрителите, като същевременно повдигат редица въпроси. Темата на настоящата изложба – „Да заживееш с видяното“ – провокира размисъл върху самото понятие за „видяно“.
Подобно на предишни негови изяви, и в новата експозиция ключово място заема образът на Жената. Тя е разположена в сърцевината на платната, гледайки напред, често с леко наведена глава. Нейният поглед е едновременно блажено спокоен и замислен, а изражението ѝ не разкрива конкретна емоция. Движенията ѝ обаче разкриват някакъв устрем – път, който я зове, както е илюстрирано в творбата „Тя- Посоката в мен“.
Самоличността на тази жена остава загадка, позволявайки по-широко тълкуване. Тя може да бъде майка, съпруга или сродна душа, но също така и нещо повече отвъд човешкото – олицетворение на самата Вселена. Космическият ѝ произход сякаш се открива в абстрактните фигури, които я заобикалят и преминават през нея – кръгове, напомнящи планети, или песъчинки, приличащи на звезди, както е показано в „Тя- Светла фантазия“.
Вътрешната и външната безкрайност
Ако Жената е Вселената, то „видяното“ според автора може да се интерпретира като безплътната дълбочина или философия, до която достигаме чрез съзерцание. Да заживееш с „видяното“ може да означава да признаеш неговата уникалност и да обитаваш реалността, живеейки, вгледани в безкрайността.
За настоящата си изложба, Александър Димитров споделя, че се отдалечава от досегашната конкретност на серията „Островът в мен“ – ключова творба, която обикновено присъства във всяка от изложбите му. Сега тази поредица търпи еволюция.
„“Островът в мен“ този път е различен и не е един. Тази поредица е свързана с идеята за безкрайност. С идеята за свързаност и разтваряне на душа в душа. Хоризонтът е вътрешна безкрайност, отвъд видимото. В новата изложба гледната точка е различна. Хоризонтът е сведен до външна безкрайност. Отново извън видимостта. Отвъд всяка граница. Нека оставим публиката да открие сама тези ,“специални платна.““
— Александър Димитров
В новата си форма „Островът“ не е просто картина, а вътрешно състояние – тази част от висшия ни Аз, която търси отговори както в себе си, така и в заобикалящия свят. Художникът загатва, че съзряването е както личен, така и общочовешки процес, подчертавайки, че общи мечти, страхове и копнежи ни обединяват.
За художника
Александър Димитров е роден на 24 юни 1969 г. в Пловдив. Завършва НХА „Николай Павлович“ през 1995 г. в класа на акад. Светлин Русев. Той има реализирани над 25 самостоятелни изложби в България, Япония, Австрия и Германия. Димитров е създател на Галерия „Бяла Зона“/ Студио „Бяла Зона“ и е бил куратор на 26 изложби.
Сред неговите отличия са наградата на „HARADA GALLERY“ в Токио за „Ecological point“ (1995 г.), Художник на годината на Галерия „Бриз“- Бургас (2007 г.) и Художник на десетилетието на Галерия „Ларго“ (2008 – 2018).
