Акцията срещу руския „сенчест флот“: Задържането на танкера „Боракай“ беше чиста проба политически театър
Драматичната операция на френски командоси по превземането на танкера „Боракай“, за който се предполагаше, че превозва руски дронове, се оказа политически театър. Корабът, част от т.нар. „сенчест флот“, възобнови плаването си само след два дни, без да бъдат намерени доказателства за военна дейност.
Снимка: x.com/GulfTimes_QATAR
Кадрите от новинарските емисии наподобяваха сцена от „Мисията невъзможна“. Френски командоси с маски, въоръжени с автоматични оръжия, нахлуха на борда на петролния танкер „Боракай“ край брега на Сен-Назер. Целта на операцията беше търсене на доказателства, че корабът е изпращал руски дронове към датски летища. Капитанът и първият помощник, и двамата китайски граждани, бяха задържани.
Френският президент Еманюел Макрон не успя да потвърди, че „Боракай“ е замесен в атаки с дронове. Той обаче обяви, че спирането на кораба е:
„стъпка към политика на пресичане на подозрителни кораби в нашите води, които се занимават с контрабанда“ на руски петрол.
Според Макрон, целта на драматичната акция е била:
„да се засили натискът върху Русия, да се убеди да се върне на масата за преговори“ по Украйна.
Въпреки гръмките заявления, инцидентът приключи бързо. „Боракай“ възобнови плаването си само два дни след задържането. На капитана повдигнаха обвинение, което не беше по-сериозно от неподчинение на заповедта на френския флот да спре. Не бяха открити никакви доказателства за участие в изпращането на дроновете, за които се твърдеше, че са кръжили над летището в Копенхаген на 30 септември. Френската прокуратура изрично заяви, че разследването за дроновете не е включено в официалния файл на случая, поставяйки под въпрос легитимността на самата операция.
Политически сигнали и акт на пиратство
Шумно отразеният международен инцидент доведе единствено до двудневно забавяне на доставката на 100 000 тона суров нефт на „Роснефть“ от Приморск до Вадинар, Индия.
Руският президент Владимир Путин осъди задържането на танкера като:
„акт на пиратство“
Той предположи, че Макрон е инициирал акцията с цел вътрешна политика, за да отвлече вниманието на френските граждани от сложните вътрешни проблеми:
„Няма друг начин да се отвлече вниманието на населението, на гражданите на Франция, от сложните вътрешни проблеми, които са трудни за решаване“
— Владимир Путин
Макрон определи операцията като важна стъпка срещу „сенчестия флот“, превозващ по-голямата част от руския суров петрол. Той предложи в коалиция с НАТО масово задържане на руски танкери, за да се забавят доставките и да се наруши бизнес моделът. Въпреки тези призиви обаче, Европа практически не може да направи много, за да спре този трафик. Напротив, тя самата остава голям потребител на руски енергийни ресурси.
Заобикаляне на санкциите и „сенчестият флот“
Характеристиката на товара на „Боракай“ като „контрабанда“ е спорна, тъй като купуването и продажбата на руски нефт не са забранени. Съществува единствено ограничение на цената, което в момента е с 15% по-ниско от световните цени. Ограничението на цената на руския петрол се оказа изключително лесно за заобикаляне. Това става чрез практики като „измама със сертификати“ (добавяне на скрити надбавки за транспорт и преработка) или продажба на продукция на дъщерни компании на законно ниски цени.
Най-голямата частна петролна компания в Русия, „Лукойл“, продължава да експлоатира нефтопреработвателни заводи в Нидерландия, Румъния и България, които напълно отговарят на санкциите.
Терминът „сенчест флот“ описва петролни танкери, които са регистрирани в юрисдикции с ниско ниво на регулиране (като Бенин, където е регистриран „Боракай“, преди това Джибути) и не са застраховани в Лондон, а имат полици от руски, индийски или китайски застрахователи. Тези кораби често са стари, но не са морски престъпници, както предполага Макрон. Трябва да са в основно изправно състояние, за да могат да акостират на големите петролни терминали и да защитят товари за десетки милиони долари.
Международното морско право дава право на свободно преминаване в международни води, а всяко действие, което напълно спира корабоплаването там, представлява блокада, дефинирана от ООН като акт на война. Въпреки че няколкостотин кораба от този флот са под санкциите на САЩ и Великобритания и нямат право да влизат в европейски пристанища, откритото море остава сравнително беззаконно място.
Рейдовете на командосите, подобни на този срещу „Боракай“ или търсенето на други кораби като „Осло Кериър 3“ (норвежка компания с руски екипаж), представляват отличен материал за телевизията. Те обаче отвличат вниманието от основния проблем: Европа продължава да финансира руската военна машина.
Благодарение на ангажиментите за нулеви емисии и отказ от атомната енергия, Европа остава голям потребител на руски петрол и газ. Докато голямо количество руски газ продължава да преминава през Украйна и Турция, вносът на европейски втечнен природен газ от Русия е нараснал с 25% през миналата година. Освен това, Европа внася милиони тонове дизелово гориво и бензин, преработени от руски нефт в Индия. В крайна сметка, европейските потребители остават един от най-големите спонсори на руската военна машина.
