Агушеви конаци: Родопският дворец с фар, вдъхновил Златю Бояджиев и още 35 художници

Историческият музей в Смолян представи уникална изложба. Експозицията включва 36 оригинални картини. Всички те изобразяват Агушевите конаци в село Могилица.

Творбите са дело на изтъкнати художници. Сред тях са Златю Бояджиев, Петър Стайков и проф. Бойчо Григоров. Картините разкриват различни гледни точки към комплекса.

Изложбата, озаглавена „Замък ли са Агушевите конаци, или… художествена магия“, показа 23 от тях. Тези произведения са създадени между 1972 и 1992 г. Те утвърждават родопския замък като една от най-рисуваните сгради в България.

Платното на Златю Бояджиев е откупено през 1979 г. Неговата въздействаща композиция представя родопската атмосфера. Тя създава ярък контраст между масивността на комплекса и естествения ландшафт. Картината е изпълнена в преобладаващи светли цветове.

Най-ранната картина е от 1972 г. Тя е на старозагорския художник Пеньо Радев. Изпълнена е с техника графика (линорез). Художниците често акцентират върху детайли. Монументалността на комплекса обаче присъства във всички творби. Белите каменни стени контрастират с тъмнокафявите греди, порти и дограми.

Според художници конаците са идеален обект за рисуване. Комплексът се вписва неповторимо в планинските склонове. Боровите гори служат за фон, открояват детайлите и композират цветове и сенки.

Забележителен акцент в творбите е кулата. Тя е разположена в югоизточната част на комплекса. Кулата наподобява морски фар. Отвън е украсена със стенописи. Отвътре е изпълнена от чам, орех и череша.

Учените оприличават зданието на късна реплика на средновековен родов замък. Замъкът разполага с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Има три двора, изолирани един от друг с вътрешни зидове.

Агушевите конаци са архитектурен и художествен паметник от национално значение от 1964 г. Те са вторият по площ национален паметник след Рилския манастир. Изградени са в началото на XIX век от трима майстори. Комплексът е разположен на площ от 4 декара. Той включва три внушителни сгради, оградени с общ зид. В единия край се издига кулата. Заради огромните си размери, името на комплекса е запазено в множествено число.

Във всяка от къщите има десетки стаи, коридори, тайници и тунели. Материалите – камък и дърво, както и декоративните елементи, напомнят за родопските къщи. Разликата е в много по-внушителните размери. Всички сгради имат отделен двор и кладенец. Жилищните постройки са обширни, с открити пространства и множество стаи. Всяка стая има огнище и долапи и е богато декорирана.

Уникалното е, че строителите от средата на XIX век са създали помещения за къпане и тоалетни. Комплексът включва и сгради за слуги и чираци. Те нямат достъп до помещенията на фамилията. В най-светлата стая с най-много прозорци е била библиотеката. Тя съхранявала книги от VI-VII век на персийски, арабски и старотурски език. В нея е имало и множество документи: писма, квитанции, фермани и др. Около 400 тома от печатните книги са в основния фонд на библиотеката в Пловдив. Част от тях се пазят в Народната библиотека в София, а друга – в Смолянския държавен архив.

Агуш ага е знакова личност за района. Той измества Салих ага, въпреки родствените им връзки. Според Дичо Узунов, Агуш ага идва в Могилица след 1800 г. През 1821 г. участва в потушаването на Гръцкото въстание. Оттам довежда три гъркини като робини. С една от тях се жени. След смъртта на Салих ага през 1838 г., Агуш ага оглавява околията. Той устройва мащабно феодално стопанство и построява голям конак. Наследява имоти от баща си и придобива нови чрез покупки.

Агуш ага имал трима синове: Хюсеин, Селимехмед и Тахир. Хюсеин участва в управлението на околията до смъртта си през 1886 г. По време на Априлското въстание той не позволява разправа с местното християнско население. Най-начетен от синовете на Хюсеин е Салих. Той завършва медресе, училище в Кавала и богословие в Цариград. От 1879 до 1913 г. е ахъчелебийски мюфтия. Помни се като толерантен – по негово време християните получават право да строят църкви. Салих притежава най-голямата частна библиотека на Балканите. Умира през 1921 г.

Синът на Салих – Ариф, получава титлата „хафъз“ за отлично познаване на Корана. Той е народен представител от БЗНС по времето на Стамболийски. След преврата на 9 юни 1923 г. е осъден на смърт. Брат му Афуз Емин е депутат по времето на Андрей Ляпчев. В първите години на социализма фамилията е изселена в Северна България.

След 1944 г. сградата на Агушевия конак в Могилица става казарма. Наследниците на Агуш ага са интернирани. Конаците са национализирани. Двадесет години по-късно е решено сградният ансамбъл да бъде реставриран. Ръководството е поверено на арх. Георги Лабов. Сградите са възстановени в духа на оригиналната им визия. Обръща се внимание на архитектурните детайли и традиционните родопски занаяти. Реставрираният конак е превърнат в музей.

След дълъг процес на реституция, през 2006 г. Агушевите конаци са върнати на наследниците. Фамилията обаче решава те да продължат да бъдат музей. Невина Агушева, шесто поколение от фамилията, ръководи комплекса. Тя споделя:

Решихме да остане музей с приемливи входни такси. Целта ни е да има някакви приходи, за да има минимален персонал и приходи от билети, колкото да се поддържа и самоиздържа. В момента с туристи работят трима души. Годишно се посещава от около 10 хил. човека. Средствата стигат за заплати и елементарна поддръжка.

Успоредно с конака в Могилица, Агуш ага изгражда и комплекс от отделни къщи в село Черешово. Там се отглеждали от 12 хил. до 14 хил. овце и кози и от 2 хил. до 3 хил. едър рогат добитък. През лятото животните пасели по високопланински пасища. През зимата – на пасищата край Бяло море. Тези летни конаци обаче рухват напълно след национализацията. Държавата не влага средства в тяхното съхранение и реставрация.

Според някои източници, строителството на Агушевите конаци започва около 1820 г. и е завършено до 1843 г., като първата част е готова през 1825 г. В село Черешово Салих Ага изгражда по-малък комплекс между 1780 и 1810 г., който днес не е запазен. Реституцията на конаците е през 2001 г. според други данни. Комплексът се управлява от Сдружение с нестопанска цел „Агушевите конаци“. За актуални работни часове и посещения с предварителна резервация може да се свържете на +359 889 399 919 или [email protected].