Агресията в училище: 40% от учениците са въвлечени в тормоз. Експерти: Проблемът се решава с принадлежност, а не със страх
На фона на тревожни данни, според които 40% от българските ученици са въвлечени в тормоз, министърът на образованието свика извънредно съвещание за преглед на мерките за сигурност. Експерти настояват, че агресията не може да бъде елиминирана само с видеонаблюдение, а изисква методи като „Връстници обучават връстници“, които създават среда на принадлежност и овластяване на децата.
Министърът на образованието свика извънредно съвещание с началниците на регионалните управления на образованието (РУО), за да обсъдят сигурността в училищата. Предстои преглед на системите и мерките за безопасност в образователните институции, както и планиране на допълнителни действия на училищно ниво. Темата за агресията е изключително актуална, като данните показват тревожна картина.
Според доклад на ОИСР, около 40% от българските ученици са въвлечени в тормоз – или като жертви (10%), или като насилници (8%). Тревожната статистика показва, че над 80% от училищата в България са докладвали поне един инцидент на насилие над дете, като средно дневно се регистрират около 30 прояви на тормоз. Наблюдава се и значително увеличение на онлайн тормоза, който вече формира 38% от случаите.
Образователният медиатор Атанас Атанасов, който е и председател на Националната мрежа на образователните медиатори, работи от години с деца от ромската общност и често се занимава със случаи на агресия, замесващи уязвими групи. Той подчертава, че мерките срещу насилието не трябва да се изчерпват само с физическата сигурност като видеонаблюдение и охрана на сградите. Според него, винаги има предупредителни знаци преди възникването на конфликт между децата, които могат да бъдат разпознати навреме.
„Агресията не се гаси със страх, а с принадлежност, методът „Връстници обучават връстници“ създава точно една такава среда, в която учениците се чувстват чути и ценени и отговорни един за друг.“
— Атанас Атанасов, председател на Националната мрежа на образователните медиатори
Практиката показва, че там, където се прилага подходът „Връстници обучават връстници“, конфликтите между децата намаляват. Този метод цели овластяване на учениците, вместо тяхното наказване.
„По този начин овластяваме децата, а не ги наказваме. Не говорим на децата какво да не правят, а ги ангажираме да създават решения самите деца – да организират дискусии, видеа, кампании. когато участват не разрушават, те изграждат.“
— Атанас Атанасов, председател на Националната мрежа на образователните медиатори
Въпреки че училищата и детските градини с концентрация на уязвими групи получават специален ресурс за назначаване на образователни медиатори, социални работници и помощници на учителя, ефективността на този ресурс често е под въпрос. Атанасов посочва, че има много случаи, в които назначените медиатори са принудени да изпълняват съвсем различни длъжности.
„Те ги назначават като образователни медиатори, а ги карат да работят като чистачи, като лелки, като охрана. Не знаят по какъв начин да използват този ресурс.“
— Атанас Атанасов, председател на Националната мрежа на образователните медиатори
Експертът критикува и практиката на сегрегация на деца от ромските общности в отделни училища, определяйки я като вредна. Според него, случаите на нетолерантност не произтичат от децата, а от възрастните и обществения език на омраза.
„Има случаи на нетолерантност, но това не идва от децата, идва от обществото. от всички ние, които говорим лош език, език на омраза, това идва от възрастните, не от децата.“
— Атанас Атанасов, председател на Националната мрежа на образователните медиатори
В контекста на нарастващата тенденция на физическо насилие и неглижиране, е важно да се отбележи, че едва 11% от родителите подават сигнал, когато детето им е жертва на насилие. Страхът и срамът остават основни причини за мълчанието. На 15 септември 2025 г. стартира процедура за кандидатстване по проект с бюджет 35 млн. лв., насочен към превенция и намаляване на тормоза и агресията в българските училища.
