Африкански горещини и 100% загуби: Земеделците в Югозападна България преминават към бадеми, киви и маслини
Земеделците в Югозападна България са принудени да експериментират с нетипични култури като бадеми, киви и маслини, тъй като екстремните горещини, сушата и резките пролетни застудявания водят до почти 100% загуби на традиционната реколта. Експертите предупреждават за продължителен топлинен стрес и прогнозират, че средните летни температури могат да достигнат до 43°C, което налага спешна адаптация и търсене на консултации относно микроклиматичните особености.
Снимка: Pixabay
Климатичните промени принуждават земеделските производители в Югозападна България да търсят нови начини за оцеляване, експериментирайки с насаждения, които са нетипични за страната. Докато регионът се бори с екстремни горещини, продължителна суша и резки температурни амплитуди, мнозина се насочват към отглеждането на екзотични култури, за да избегнат тотални загуби.
Районът на Кресна, традиционно известен с производството на домати и краставици, вече не може да поддържа старите си традиции. Александър, земеделски производител от Кресна, е принуден да пробва отглеждането на бадеми, киви, лимони и маслини. Той и неговите колеги са изправени пред сериозни проблеми, породени от безводието и сушата, както и от резките промени в температурата.
„В Кресна… това е районът, който сигурно лятото достига африкански температури, и аз като дребен земеделски производител и колегите в района сме изправени пред голям проблем… Първо, това се отразява на напояването, безводието, сушата; второ – резките температурни амплитуди… това предизвиква ранно цъфтене, а последните години има големи пикове и винаги има едни зимни температури в началото на април, което води до почти 100% загуба на тези продукции.“
— Александър Христов, земеделски производител от Кресна
Този проблем е широко разпространен. Иван Янев от село Сливница споделя за загуби над 80%. Въпреки че се е опитал да се съобрази с климата, залагайки на плодове и зеленчуци, издържащи на силно слънце, резултатите са катастрофални. Той е очаквал 20 тона добив от 4 декара пъпеши, но поради горещините и намаления дебит на напояването е получил едва 500 килограма.
„Имах засадени около 4 декара пъпеши, очаквах около 20 тона добив, но горещините и намаленият дебит на напояването, защото не можем да го задоволим, доведоха до около 500 килограма. Тотален срив – тъкмо почнаха да узряват, водата спря, изгърмяха от горещините…“
— Иван Янев, земеделски производител от село Сливница
Не само горещините, но и студът през пролетта нанася щети. В Кюстендилско собствениците на насаждения се оплакват от почти 100% загуба на реколтата от череши, ябълки и сини сливи вследствие на рязкото застудяване. Овощарят Иван Стоянов от село Лиляч подчертава, че освен студа, най-големият проблем е сушата, като от май месец не е паднала капка дъжд. В момента той изважда изсъхнали дървета, несигурен какво да сади в бъдеще.
Агрометеоролози потвърждават сериозността на ситуацията. Доц. Веска Георгиева от НИМХ отбелязва, че в резултат на зачестилите горещи вълни, растенията са поставени в топлинен стрес за около три месеца, понасяйки температури от 32 до 36 градуса, които ги депресират. Тя съветва земеделците винаги да вземат предвид микроклиматичните особености на района.
Дългосрочните прогнози не носят оптимизъм. Очаква се до края на 21 век в България да има значително затопляне и засушаване, като броят на летните дни ще се увеличи с 18–20%, а на горещите дни – с до 30%. Прогнозите сочат, че средните летни температури в България може да достигнат 42-43°C, което потвърждава тенденцията за екстремни горещини, особено в Южна България, включително Югозападния регион. Освен това, намаляването на дните с ниски зимни температури влияе негативно на традиционните овощни култури, които изискват студен период за плододаване.
Необходимостта от адаптация става ключова. Проф. Димитър Сотиров от Института по земеделие в Кюстендил съветва стопаните да се съобразяват и приспособяват към климатичните промени, като търсят консултации относно климатичните условия на „месторастението“ и избират подходящи видове насаждения. Този призив е в унисон с изводите на Европейската комисия. Европейската комисия в доклад от 2025 г. подчертава необходимостта от адаптация на селското стопанство към климатичните промени и подобряване на устойчивостта на земеделските практики.
Междувременно, проблемът с напояването се задълбочава заради намалените валежи през май и лятото, което изисква спешни нови стратегии за воден мениджмънт. Стопаните в Югозападна България се надяват, че традиционните за района плодове и зеленчуци ще бъдат запазени, а засаждането на екзотични култури ще остане само експеримент, макар експертите да препоръчват диверсификация за намаляване на рисковете от загуби.
