АЕЦ „Козлодуй“ с финансови затруднения и поредна авария в шести блок
АЕЦ „Козлодуй“ изпитва сериозен недостиг на ликвидни средства, което наложи тегленето на кредити за 100 милиона лева. Същевременно шести блок отново е спрян заради дефектни части, а финансовите загуби от авариите надхвърлят 55 милиона евро.
Снимка: Архив
АЕЦ „Козлодуй“ се намира в сложна финансова ситуация. Въпреки положителните финансови резултати, дружеството изпитва остър недостиг на пари. Този проблем засяга пряко възможността за покриване на текущите разходи. Финансовите отчети до деветмесечието на миналата година разкриват критична липса на ликвидност.
Техническите проблеми в шести блок се задълбочават значително. На 14 февруари 2026 година беше съобщено за нова повреда. Дефектирало предпазно мембранно устройство наложи поредно спиране на реактора. Централата изпитва сериозни трудности с доставките на оригинални части от Русия. Това принуди ръководството да търси европейски аналози, които обаче се оказаха неефективни. Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ спира отново за отстраняване на дефекти, възникнали скоро след плановия ремонт.
**АЕЦ „Козлодуй“ изпитва сериозен дефицит на ликвидни средства за текущи разплащания.** Заради липсата на пари дружеството беше принудено да вземе два кредита. В началото на миналата година беше сключен заем за 50 млн. лева. Тези средства са предоставени от дъщерното дружество „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ при лихва над 3%. На 16 юли беше договорен и овърдрафт от частна банка за още 50 млн. лева.
**Шести блок на централата често работи с намалена мощност поради дефектирало оборудване.** Енергийният експерт Антон Иванов обясни ситуацията в ефира на БНТ. Той посочи, че държавната политика за изземване на печалбата вреди на качеството на ремонтите.
За трети път след годишния си планов ремонт в края на миналата година ще бъде спрян един от блоковете на АЕЦ Козлодуй. На въпрос каква е причината толкова често да бъде спиран блока, от централата отговориха за БНТ, че на четири години се прави основен ремонт на мембрана в съоръжението. Заради проблеми с доставките от Русия от централата са потърсили европейски аналози. Те обаче водели до дефекти след монтаж и се е наложило да бъдат доставени аналогични на оригиналните. От централата не отговарят на въпроса кога ще бъде решен проблемът окончателно.
**Финансовите загуби от престои и работа на намалена мощност се оценяват на над 55 милиона евро.** Партия „Да, България“ вече сезира прокуратурата за зачестилите аварии. Те настояват за пълна проверка на финансовите щети и управлението на централата. Работата на намалена мощност между 800 и 830 MW носи пропуснати ползи от 530 хиляди евро дневно. Шести блок беше спрян и в края на декември миналата година, което допълнително усложни енергийния баланс.
**Държавната политика за изземване на печалбата ограничава инвестициите в качествени резервни части.** Експертът Антон Иванов коментира финансовия натиск върху ядрения оператор.
Това е политика на държавата да изземва печалбата на дружеството и да ограничава възможностите да поръча по-скъпи елементи и да търси най-евтините решения, нали така. Като се изземва цялата печалба и се остави дружеството да действа, то е в условията на една доста затруднена ситуация. Професионалното ръководство действа в условия на ограничения, в сравнение с най-добрите практики, които прилагат в други централи.
Причините за финансовия дефицит на дружеството са комплексни. Държавата изисква прекомерно висок дивидент за попълване на републиканския бюджет. Националната електрическа компания (НЕК) бави дължими плащания към централата. Същевременно АЕЦ „Козлодуй“ трябва да извършва мащабни плащания за нови доставки на свежо ядрено гориво. Това принуди компанията да разсрочи издължаването на дивидента си до края на февруари тази година.
Критици на текущото управление посочват и други технически рискове. Борис Бонев твърди, че се използва „побългарена“ арматура с неподходящи сплави. Според него това води до повторяемост на едни и същи дефекти. В момента международна експертна група провежда инспекция в централата. Експертът Касчиев допълва, че от престоите на ядрените мощности печелят основно търговците на ток и въглищните централи.
Въпреки всички аварии, ядрената централа остава гръбнакът на българската енергетика. Тя осигурява близо 40% от електроенергията в страната.
Затова не беше пуснат на максимална мощност, за да ограничи рисковете, но да осигури така необходимите мощности, за да осигури потреблението на нашия пазар в ключовите зимни мощности. АЕЦ „Козлодуй“ вече внася изключително малко части от Русия, беше преориентирано.
Йордан Тодоров от партия „Възраждане“ също изрази загриженост за финансовото състояние на сектора. Той посочи, че над 1 милиард лева са вложени в подготвителни дейности за нови блокове. Тези разходи се правят без окончателно взето инвестиционно решение, което натоварва баланса на централата.
