Адв. Надежда Ковачева: Затвор за свободата на словото е репресия

Време за четене: 3 мин. • 13 октомври 2025

Предложените от „Има такъв народ“ (ИТН) промени в Наказателния кодекс (НК), които предвиждат затвор за разгласяване на данни от личния живот, дори когато информацията е вярна, предизвикаха лавина от възмущение сред юристите и медиите. Адвокат Надежда Ковачева, юрист с дългогодишен опит в съдебните процеси и защитата на журналисти, определи предложената наказателна норма като противоправна.

В интервю на 13 октомври 2025 г. адв. Ковачева, която е бивш прокурор и специализира в областта на правата на човека, посочи, че въпросните промени са удар не просто по журналистите, но и по свободата на словото изобщо. Предложенията на ИТН предвиждат затвор от 1 до 6 години за разгласяване на данни от личния живот, дори те да са верни. Ковачева е категорична, че предложената наказателноправна норма е под всякаква критика.

„Самата мисъл, че може свободата на словото да се наказва със затвор, е ужасяваща“

— Адв. Надежда Ковачева

Според адвокатката, целта на предложените текстове е „Противоправна. Репресия.“. Тя подчертава, че държавата има основно задължение да защитава свободата, живота, здравето и частната собственост на гражданина, като свободата на изразяване е жизненоважна, наред със сигурността на дома. Коментирайки къде е мястото на границата между личен и обществен интерес, Ковачева задава риторични въпроси:

„Ами ако в личния живот се извършва непозволено увреждане? Ами ако в него има престъпни деяния – разврат, педофилия, насилие, дрогиране, и изобщо ако се причиняват вреди другиму, журналистите да мълчат ли?“

— Адв. Надежда Ковачева

Конфликт с европейското и конституционното право

Адв. Ковачева изтъква, че предложената норма е в пряк конфликт с действащото законодателство. Тя посочва, че предложената наказателна норма противоречи на Регламент ЕС 2016/679 (GDPR), който е пряко приложим и има сила над националния закон. GDPR, макар да защитава личните данни, изрично предвижда изключение от „правото да бъдеш забравен“, когато става въпрос за упражняване на правото на свобода на изразяване и правото на информация.

Тя припомня и Решение №7 от 1996 г. на Конституционния съд (КС), което постановява, че журналистите имат право да разпространяват информация, съдържаща лични данни, включително изображението на лицето без негово съгласие, когато общественият интерес надхвърля личния. Това правило се прилага и от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), която счита, че публикуването на данни за обвиняеми лица е законосъобразно при наличие на надделяващ обществен интерес.

Професионална добросъвестност и съдебната практика

Адвокат Ковачева подчертава, че правото вече разполага с механизми за защита срещу злоупотреби. Тя цитира основополагащо решение на Върховния касационен съд (ВКС) по наказателно дело:

„Налице е професионална добросъвестност, която изключва наказателната и гражданската отговорност на журналиста, ако е извършил необходимата проверка относно истинността на информацията съгласно установената журналистическа практика, вътрешните правила на съответната колегия и издателство, чрез използване на обективно съществуващите и възможни източници на информация”

— Решение № 111-2000 II н.о. на ВКС

Това решение на ВКС е по-взискателно дори от практиката на съда в Страсбург. Така ВКС изключва наказателна и гражданска отговорност на журналиста, ако е извършил необходимата проверка за истинността на информацията. Адвокат Ковачева добавя, че мнозина юристи, включително върховни съдии, очакват обидата и клеветата да бъдат декриминализирани, тъй като „не си свободен, за да вредиш. Щом вредиш, ще си платиш“.

Подслушване и следене

Относно предложенията за използване на Специални разузнавателни средства (СРС), адвокат Ковачева припомня, че журналистите винаги са били обект на подслушване и проследяване, често от частни структури. Тя дава пример със случая на журналистката Невяна Троянска, чийто разговор в редакцията е бил препечатан и изпратен по пощата, демонстрирайщи, че са били подслушвани.

Ковачева е категорична, че опитът да се криминализира свободата на словото демонстрира равнището на съзнанието на юристите в правната комисия на Народното събрание и тяхното отношение към основното право на свобода.