Административна реформа: Поне 100 общини трябва да се слеят, за да се освободят кадри за бизнеса
Според анализатора Адриан Николов от ИПИ, поне стотина общини в България трябва да се слеят с по-големи и икономически жизнеспособни центрове. Тази административна реформа е необходима не само за оптимизация, но и за освобождаване на трудов ресурс за частния бизнес, тъй като държавата е по-щедър работодател в 226 от общо 265 общини.
Адриан Николов, ИПИ
Реалните заплати в България са се увеличили двойно през последните десет години, дори след приспадане на инфлацията. Този извод прави Адриан Николов, анализатор в Института за пазарна икономика (ИПИ), по повод наскоро оповестено изследване. Според Николов, това е истинската оценка за промяната в реалните доходи, макар плавното подобрение да не се усеща ясно от мнозина.
Общото увеличение на цените за десетгодишния период е малко над 40%. През годините 2015-2020 се наблюдава слабо покачване на цените, съчетано с бърз ръст на дохода. Ускорението на инфлацията през 2021-2023 г. обаче създава усещане за обедняване, дори когато реално такова липсва. Николов отбелязва, че неравенството в доходите също добавя към този ефект, тъй като разликите между номиналните заплати между отраслите са в пъти, а между областите – до два пъти.
Публичният сектор като щедър работодател
Ръстът на заплатите в публичния сектор често надхвърля този в частния, където производителността на труда е ключов фактор. Причините за това в обществената сфера са пряко свързани с политически решения и бюджетния процес.
Пример за целенасочени мерки е образованието, където заплатите на учителите бяха повишени ударно. Според изследванията, образователният сектор отчита най-голям ръст – между 180% и 200%. Въпреки че номиналните заплати на учителите остават по-ниски от тези на IT работниците, относителното им подобрение на жизнения стандарт през последните десет години е по-високо.
Анализаторът посочва също, че държавата е по-щедър работодател от частния сектор в цели 226 от общо 265 общини в България. Това се случва най-често в малките, отдалечени и икономически слаби райони, които трудно привличат инвестиции. Този феномен води до сериозни изкривявания на пазара на труда. Когато публичният сектор предлага много по-високи заплати в малка община, частният бизнес среща големи затруднения в привличането на добри и образовани работници.
Необходимост от сливане на общини
Адриан Николов категорично настоява за решително действие по отношение на административната реформа, като се отчитат демографските критерии и административният капацитет. Това налага рязко съкращаване на броя на общините.
По груба оценка, реформата би довела до сливането на поне стотина общини със съседни по-големи и икономически жизнеспособни центрове. Желаният страничен ефект от оптимизирането на местната власт ще бъде освобождаването на трудов ресурс. Този ресурс може да даде глътка въздух на бизнеса, който все повече се затруднява да намери работници.
Като „план минимум“ Николов разглежда възможността за споделяне на административни функции между няколко общини с ниско натоварване. Той обаче предупреждава, че това би отложило или дори заменило истинската административна реформа, която е крайно необходима.
Ръстът на реалните заплати е по-силно изразен в области с по-ниско стартово ниво на доходите, като например Перник, Видин, Кърджали и Плевен, докато в по-богатите области ръстът е по-умерен, но също значителен.
