941 хил. българи получават минимални пенсии, в 7 области средната сума надхвърли 500 евро

Близо половината от българските пенсионери продължават да живеят с минимални доходи. Данните от статистическия бюлетин на Националния осигурителен институт (НОИ) за 2025 г. разкриват сериозни диспропорции в пенсионната система. 941 155 българи получават някакъв вид минимална пенсия, което представлява почти 50% от всички 2 066 834 пенсионери в страната. Особено притеснителен е фактът, че 499 911 от тях са хора с натрупан пълен стаж и необходимата възраст.

Общите разходи на държавата за пенсии достигат сумата от 24 милиарда лева. Статистиката показва, че 814 114 души получават лични пенсии до 630,50 лв. Тази сума е законово установената минимална граница за стаж и възраст. Други 706 471 граждани взимат суми между 630,50 и 1000 лв. През последната година средната пенсия в страната е нараснала с 93,88 лв., достигайки 976,90 лв. През последните шест години пенсията се увеличи значително, като минималните нива отбелязаха рекорден скок.

Регионалните различия в доходите остават силно изразени. Средната пенсия в седем области на страната вече надхвърля 500 евро (1000 лв.). Това са София-град, Бургас, Варна, Кюстендил, Перник, София-област и Стара Загора. Столицата води класацията със средна сума от 1193,25 лв. На другия полюс са области като Разград, Силистра и Кърджали, където средните пенсии варират между 793 и 800 лв. Статистиката отчита и сериозна разлика между половете. Средната пенсия при мъжете е 1084,60 лв., докато при жените тя е значително по-ниска – 903,31 лв.

Една от най-ярките тенденции е, че новите инвалидни пенсии почти се изравниха по брой с тези за стаж и възраст. През миналата година броят на новите инвалидни пенсионери е достигнал 50 387 души. За сравнение, новите пенсионери с пълен стаж и възраст са 50 572. Към момента всеки трети пенсионер у нас получава инвалидна пенсия. Това са общо 484 250 души, за които държавата е изразходвала над 4,5 милиарда лева. Най-голямата група са хората с решение на ТЕЛК между 50 и 71%.

Все повече българи избират ранното пенсиониране, въпреки финансовите негативи. Само 26 456 нови пенсионери са изпълнили едновременно условията за стаж и възраст. Над 13 000 души са се пенсионирали на 67 години без необходимия стаж. Други 8725 души са предпочели да спрат работа до една година по-рано. Те ползват правото си по Кодекса за социално осигуряване, но приемат пожизнено намаление на пенсията с 0,4% за всеки месец.

Условията на труд също определят размера на доходите след края на кариерата. Едва 46 души са се пенсионирали в най-тежката първа категория труд през миналата година. Това са предимно минни спасители, водолази, пилоти и работници в атомни централи. Във втора категория попадат 58 нови пенсионери, сред които шофьори на градски транспорт и циркови артисти. Огромното мнозинство от 29 178 души са натрупали стажа си в масовата трета категория труд. Средната пенсия ще е 541 евро според прогнозите, но за бившите служители на МВР и МО сумите остават почти двойно по-високи – средно 1757,92 лв.

НОИ отчита и масова дигитализация на своите услуги. Електронните услуги на НОИ се ползват 2,5 пъти повече в сравнение с предходни периоди. През миналата година са регистрирани над 1,5 милиона достъпа до Единния портал за електронни услуги. Най-търсени са справките за стаж и възраст, както и информацията за изплатени обезщетения за болнични. За 2025 г. са издадени над 186 000 персонални идентификационни кода (ПИК) за достъп до системата.

Прогнозите за 2025 г. предвиждат по-нататъшно увеличение на доходите на възрастните хора. Служебният министър на труда Ивайло Иванов подкрепя актуализация на пенсиите с 8-9% по швейцарското правило. Общият брой на пенсионерите към септември 2025 г. е 2 059 658 души. Държавата планира да осигури необходимия ресурс, за да покрие нарастващите разходи в социалната сфера.