80 години от речта на Чърчил във Фултън: Желязната завеса и началото на Студената война
Преди 80 години Уинстън Чърчил произнася историческата си реч във Фултън, която поставя началото на Студената война и разделя Европа с „желязна завеса“.
Бившият британски премиер Уинстън Чърчил (вляво) и президентът на САЩ Хари Труман позират по време на прочутата реч, в която англичанинът за първи път използва термините “желязна завеса” и “студена война”. Снимка: Getty Images Дълги години Берлинската стена беше символ на разделението между Изтока и Запада, но след 1990 г. се превърна в километрична основа за фантазията на уличните художници. Снимка: Getty Images “България се извинява” пише на чешки под боядисаните в розово фигури на войници на Паметника на Съветската армия. Пърформънсът беше в памет на нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г. Снимка: Getty Images
На 5 март 1946 г. светът чува думи, които променят хода на съвременната история. Бившият британски премиер Уинстън Чърчил произнася своята легендарна реч в Уестминстърския колеж във Фултън, Мисури. Това събитие днес се приема за официалното начало на Студената война. Присъствието на американския президент Хари Труман придава на събитието изключителна политическа тежест. **На 5 март 1946 г. Уинстън Чърчил произнася историческата си реч във Фултън в присъствието на Хари Труман.**
По това време Чърчил вече не заема официален държавен пост. Той е лидер на опозицията в британския парламент след загуба на изборите през 1945 година. Неговото посещение в Съединените щати е частно и неофициално. Въпреки това думите му отекват в целия свят като мощен политически манифест за новия световен ред. **Чърчил за първи път използва термина „желязна завеса“ за описване на разделението на Европа.** Този израз се превръща в най-трайния символ на следвоенното противопоставяне.
Град Фултън е избран за място на речта след лична покана от малкия Уестминстърски колеж. Ректорът Франк Макклуър се възползва от зимното пътуване на Чърчил до Флорида. Президентът Труман добавя ръкописна бележка към поканата и обещава да присъства лично. Чърчил приема предложението и пристига във Вашингтон в края на февруари. Поради огромния интерес, събитието се провежда във физкултурния салон на университета. Хиляди хора слушат оратора през високоговорители, разположени извън препълнената зала.
В своята реч Чърчил поставя акцент върху укрепването на Организацията на обединените нации (ООН). Той настоява новата организация да бъде реален инструмент за мир, а не просто платформа за декларации. Според него контролът върху атомното оръжие трябва да остане единствено в западните демокрации. Най-запомнящата се част от изказването му обаче засяга съдбата на Източна Европа. **Речта изрично споменава София като една от столиците под съветски контрол и влияние.**
от Шчечин в Балтийско море до Триест в Адриатическо море желязна завеса се е спуснала над континента
Бившият премиер изрежда столиците Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София. Той твърди, че тези градове попадат в съветската сфера на влияние. Чърчил предупреждава за нарастващата сила на комунистическите партии в тези региони. Той посочва системното разширяване на правомощията на полицията и тайните служби. Според него СССР уважава само силата и презира слабостта. Политикът призовава за „специални отношения“ между САЩ и Британската общност. Този съюз трябва да действа като контрол върху съветското влияние.
Реакцията на Москва е светкавична и изключително остра. Йосиф Сталин отговаря публично чрез интервю във вестник „Правда“. **Йосиф Сталин сравнява британския политик с Адолф Хитлер заради претенциите за англоезично превъзходство.** Сталин описва речта като акт, целящ да разруши сътрудничеството между бившите съюзници.
опасен акт, предназначен да посее семената на раздор между съюзническите държави и да възпрепятства тяхното сътрудничество
Съветският лидер защитава действията на Кремъл в Източна Европа като мярка за самозащита. Той припомня, че нацистка Германия е нахлула в СССР именно през териториите на тези съседни държави. Сталин отрича обвиненията в тоталитаризъм. Той твърди, че влиянието на комунистите е естествен резултат от победата във войната. Накрая той заплашва с остър отговор при всяка антисъветска политика от страна на Запада.
Историческият анализ на събитията от 1946 г. потвърждава много от опасенията на Чърчил. В България и Румъния по това време формално съществуват коалиционни правителства. Комунистите обаче вече контролират ключови силови ведомства. Червената армия осигурява необходимата военна основа за политически натиск върху опозицията. Процесът на установяване на просъветски режими е последователен и системен в целия регион.
В Полша резултатите от изборите се фалшифицират, а опозицията е подложена на репресии. В Унгария комунистите получават едва 17% на изборите през 1945 година. Въпреки това те запазват контрола над службите за сигурност. Постепенно те елиминират своите съперници чрез политически натиск. В Чехословакия демократичната система издържа до февруари 1948 година. Тогава се случва фактическо завземане на властта от комунистите. **До 1949 г. всички споменати държави преминават към изцяло еднопартийни просъветски режими.**
Разделението на континента става физическо и идеологическо за десетилетия напред. Символ на тази граница по-късно става Берлинската стена. Можете да прочетете повече за как пада Берлинската стена и края на това разделение. Речта на Чърчил във Фултън остава ключов документ за разбиране на XX век. Тя точно описва началото на епохата, в която София и Източна Европа бяха зад желязната завеса.
