55 години от историческото завръщане на ‘Луна-16’ с лунни проби – триумф на автоматизираната космонавтика

Преди 55 години, на 24 септември 1970 г., съветската автоматична станция ‘Луна-16’ влезе в историята, завръщайки се успешно на Земята с безценни проби от повърхността на Луната. Тази мисия, продължила общо 12 дни, от 12 до 24 септември 1970 г., бележи изключителен технологичен подвиг и отваря нова страница в изследването на естествения ни спътник.

Изстрелян от космодрума Байконур в Казахстан, ‘Луна-16’ е първият безпилотен космически кораб, който успява да кацне меко на Луната и да върне на Земята лунна почва. Дотогава единствено американските пилотирани мисии ‘Аполо-11’ (юли 1969 г.) и ‘Аполо-12’ (ноември 1969 г.) са доставили образци от лунната повърхност. Успехът на ‘Луна-16’ демонстрира потенциала на автоматизираните мисии за извършване на сложни научни задачи без риск за човешки живот.

‘Луна-16’ е част от мащабната съветска лунна програма и е проектирана от конструкторско бюро ‘Лавочкин’, изведена в орбита от свръхтежката ракета ‘Протон’. Апаратът е оборудван със спускаем модул, модул за завръщане на проби, стерео видеокамера, гайгеров брояч и механична ръка за събиране на материал. Станцията остава на лунната повърхност за 26 часа и 25 минути, преди да излети обратно към Земята. След своя престой, тя успява да събере и върне приблизително 101 грама лунна почва, включително проба от 0.4825 гр., взета от дълбочина 27 см. Части от тези проби са изпратени за анализ във Великобритания.

Анализът на химичния състав показва, че доставният материал представлява тъмен базалт, изключително сходен с лунната почва, върната от американската мисия ‘Аполо-12’. Мястото на кацане на ‘Луна-16’ е било в Mare Fecunditatis (Морето на Плодородието). Долният етап на апарата остава на лунната повърхност, продължавайки да предава данни за температурата и радиацията. Капсулата за завръщане влиза в земната атмосфера със скорост от 11 км/с и се приземява на около 80 км югоизточно от град Джезкаган в Казахстан.

Мисията на ‘Луна-16’ е призната като първото напълно автоматично роботизирано връщане на проби от извънземно тяло. Този успех е широко отразен в световната преса. Бюлетините на БТА ‘Международна информация’ и ‘Международна информация – Служебен’ от 24 септември 1970 г. описват събитието като ‘Нов космически подвиг на съветската наука’. Вестник ‘Ню Йорк таймс’ отбелязва в уводна статия, че ‘Успешното осъществяване на мисията на ‘Луна-16′ е великолепно постижение, с което руските учени имат право да се гордеят’, подчертавайки способността на станцията да извлича и доставя лунни материали ‘без застрашаване на човешкия живот’.

Д-р Джордж М. Лоу, заместник-директор на Центъра за космически полети при НАСА, също признава успеха, заявявайки, че ‘постигнатото от русите с автоматичната станция показва голяма степен на технически напредък’. Вестник ‘Крисчън Сайнс Монитор’ изтъква, че пътуването на ‘Луна-16’ е струвало между двадесет и петдесет пъти по-евтино от пилотирана мисия, подчертавайки икономическата ефективност на автоматизираните изследвания.

Това историческо постижение отбелязва значителна стъпка в развитието на автоматизираната космонавтика и доказва, че роботизираните мисии могат да изпълняват сложни задачи, които дотогава са били запазени за пилотирани полети, с по-малко риск и значително по-ниска цена. ‘Луна-16’ остава символ на човешкия гений и стремежа към опознаване на космическото пространство, предлагайки решения за изследване на далечни планети, където човешкото присъствие е невъзможно или изключително трудно.