53 000 на матура по български език, едва 44 избраха физиката

Новият брой на вестник „24 часа“ от 16 март разкрива огромна разлика в предпочитанията на зрелостниците. Общо 53 000 ученици се явяват на матура по български език и литература. В същото време едва 44 младежи са избрали физиката за свой втори държавен изпит. Тази статистика подчертава сериозния дисбаланс между хуманитарните и природните науки в българското образование.

Данните от последните изпити показват интересни тенденции. Средната оценка по български език за 2025 г. е добър 4.27. Това представлява лек спад спрямо предходната година. Броят на слабите оценки се е увеличил до 5697. Това са 11.54% от всички явили се ученици. 23 зрелостници са получили нула точки на първия изпит.

Въпреки това има и положителни новини. Броят на отличниците със 100 точки на втория изпит е нараснал двойно. Общо 134 ученици са постигнали максимален резултат. Нито един кандидат не е получил нула точки на втория избор. Министърът на образованието Галин Цоков отбелязва подобрение в определени показатели. Експертите обаче са притеснени от нарастващия брой двойки.

Географското разпределение на резултатите остава непроменено. Най-високи оценки постигат в София, Смолян, Варна, Пловдив и Русе. На другия полюс са Сливен, Силистра, Шумен и Разград. Интересен факт е, че 73% от кандидатите са избрали да пишат есе. Докато обсъждаме образованието, е важно да погледнем и други социални теми. Например, защо българите са най-лошите шофьори в Европа е въпрос, който вълнува обществото.

Вестникът разглежда и политическите листи за предстоящите избори. Читателите ще научат кои личности се изправят една срещу друга. Важна тема е и новата формула за сметките за парно. Тя ще промени начина, по който плащаме за отопление. Европейският съюз също търси решения на жилищната криза. Планът включва повече саниране и строителство с по-малко бюрокрация.

Председателят на Сметната палата Димитър Главчев дава специално интервю. Той коментира финансовия контрол в държавната администрация.

Проверяваме бонуси на чиновници, за да установим дали са били раздадени по правилата

Институцията цели да гарантира прозрачност при разходването на публични средства. Това е от съществено значение за доверието в държавата. Подобна прозрачност е нужна и при инфраструктурните проекти. Често се коментира, че магистрала „Тракия“ е в най-лошо състояние сред важните пътища.

Броят от 16 март включва и криминална хроника. Ревнивец прегази бившата си съпруга на 8 март. Оказва се, че извършителят е осъждан за няколко кражби. В икономически план се прави опит за размразяване на вятърните паркове. Проектът предвижда 25 зони, но без перки край морския бряг. Изданието предлага и ретроспекция на първите си страници през годините. Те разказват историята на прехода в България.