51-ото Народно събрание в последен напън за законите по ПВУ и Наказателния кодекс

51-ото Народно събрание навлиза в своята последна работна седмица. Депутатите разполагат с едва десет работни часа за финализиране на важни държавни дела. Програмата предвижда приемането на поне седем ключови законопроекта. Сред тях е и второто удължаване на държавния бюджет за текущата година. Народните представители няма да заседават по време на официалната предизборна кампания. Новите текстове в конституцията обаче позволяват свикване на извънредни заседания. Това е възможно при възникване на спешни и важни за страната случаи. Депутатите са предвидили няколко важни закона с изтичащи крайни срокове.

Основен приоритет остават нормативните актове, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Крайният срок за четвъртото плащане по плана изтича на 1 септември. Миналата седмица парламентът прие на първо четене два от необходимите закони. Това са промените в секторите на лобизма и обществения транспорт. Сроковете за писмени предложения бяха съкратени на три дни за по-бързо гласуване. Бъдещето на закона за лобизма обаче остава несигурно. Дори подкрепящите го партии изразиха сериозни критики към текущите текстове. Те настояват за пълно преработване на предложенията преди окончателното приемане. Това представлява петият опит за регулиране на лобизма в България от 2002 година насам.

Новият закон за обществения транспорт предвижда мащабни промени за гражданите. Ресорният министър трябва да изготви изцяло нова национална транспортна схема. Въвежда се и иновативен единен билет за пътуване. Той ще бъде валиден за влак, автобус, самолет и кораб. Същевременно съдбата на закона за ВиК услугите остава под въпрос. Проектът предизвика обществено недоволство заради предложената такса водомер. Управляващите обещаха да оттеглят този текст, но законът още не е готов за второ четене. Крайният срок за неговото финализиране е 31 март.

Сериозни спорове предизвикаха и промените в Закона за възобновяемите източници на електроенергия. Служебният министър Трайчо Трайков настояваше за бързо финализиране на текстовете в ресорната комисия. Председателят на комисията Павела Митова от ИТН обаче обяви липса на политически консенсус.

Политически консенсус няма, а дори вътре в групите мненията са разнопосочни.

Поради тази причина законът ще бъде завещан на следващото 52-ро Народно събрание. Депутатите все пак успяха да приемат промени в Закона за подоходното облагане. Те въвеждат годишна данъчна амортизация за фирмени електрически автомобили. Целта е да се насърчат инвестициите на компаниите в екологичен транспорт. Промени се предвиждат и в Закона за устройство на територията. Гражданите и фирмите ще могат да подават документи за строителство по електронен път.

В последната седмица ще бъдат разгледани и четири проекта за промени в Наказателния кодекс. Те обхващат различни теми като опазване на околната среда и обществения ред. Предвиждат се изключително високи глоби за организиране на незаконни сметища. Наказанията за разврат и трафик на хора ще бъдат значително увеличени. Държавата вече ще може да отнема автомобилите на заловените каналджии. Комисията за антикорупция също е във фокуса на общественото внимание заради правни спорове.

Най-същественият неуспех на този парламент е липсата на редовен държавен бюджет. ГЕРБ, БСП и ИТН подготвиха проект за бюджет в евро. Процедурата обаче спря след масовите протести в страната. Те доведоха до падане на правителството и блокиране на гласуването. Сега депутатите трябва да одобрят второ удължаване на бюджета от 2025 година. Това отлага приемането на нов финансов план поне до началото на лятото. За 14 месеца работа 51-вото Народно събрание успя да приеме общо 116 закона. Сред тях е и Законът за въвеждане на еврото в Република България.

Реформата в изборното законодателство също остана незавършена. Политическите сили не постигнаха съгласие за промяна на системата за броене на бюлетините. Изборният кодекс не бе променен по отношение на район „Чужбина“. Депутатите не се нагърбиха с решение как точно да функционира той. Единствената приета мярка е намаляването на броя на секциите извън Европейския съюз. Мандатът на Висшия съдебен съвет отдавна е изтекъл, но липсва мнозинство за промяна. Борислав Сарафов остава и.ф. главен прокурор с просрочени правомощия.

Парламентът наложи и забрана за необосновано повишаване на цените от търговците. Тази защитна мярка ще действа до края на следващата година. На 6 март 2026 г. бе създадена временна комисия за разследване на факти. Тя се състои от 16 народни представители. Официалното начало на предизборната кампания е насрочено за 20 март. Дотогава депутатите ще направят последен опит да придвижат най-спешните закони. Председателят Рая Назарян подчерта нуждата от стабилна нормативна база за бизнеса. Това е от съществено значение за привличането на нови инвестиции.