5000-годишно решение определя как броим времето днес
От древните шумери до атомните часовници – разберете как 5000-годишни решения определят днешното деление на времето на часове, минути и секунди.
Начинът, по който възприемаме времето днес, е резултат от надграждане върху опита на древните цивилизации. СНИМКИ: ПИКСАБЕЙ
Днес най-разпространената бройна система в света е десетичната. Учените предполагат, че тя съществува, защото нашите древни предци броили лесно с пръстите си. Когато античните цивилизации започнали да делят денонощието на части, те изоставили тази логика. Те възприели съвсем други начини за отмерване на времето. За да разберем защо денонощието има 24 часа, трябва да се върнем назад в историята. Първите основи на модерния часовник са положени преди хиляди години.
Всичко започва с начина, по който древните шумери отчитали количествата. Тази антична цивилизация процъфтява между реките Тигър и Ефрат. Месопотамия се е намирала на територията на днешен Ирак. Шумерите първи започнали да строят големи градове. Шумерите създават бройна система, основана на числото 60, продиктувана от нуждата за водене на земеделски записи. Те измислили напоителни системи, плуга и шестдесетичната система. Учените смятат, че числото 60 също е избрано заради броенето с пръсти.
Ако сгънете показалеца си, ще видите, че той има три стави. Четирите пръста на едната ръка (без палеца) имат общо 12 стави. Когато преброите до 12, вдигате един пръст на другата ръка. Този процес се повтаря пет пъти. Така лесно се достига до числото 60. Това е проста математика: 12 по 5 е равно на 60.
Археологът Мартин Уилис Монро от Университета на Ню Брънзуик обяснява произхода на тези числа:
Развитието на писмените числа в цивилизацията на шумерите е било продиктувано от практическата нужда да се водят записи за все по-сложната земеделска система, която изхранвала растящите градове. За целта те започнали да използват малки глинени плочки, често с размер на днешен смартфон или дори по-малки. В меката глина те отпечатвали различни знаци, с които отбелязвали количества и числа. Постепенно тези изображения се развили в добре познатия шумерски клинопис
Едва в средата на XIX век учените разчитат тези глинени плочки. Става ясно, че шумерите са използвали различни методи за броене. Най-важен за астрономията се оказва шестдесетичният модел. Д-р Ерика Месарош от университета „Браун“ уточнява неговата логика:
Шумерите използвали числото 60 по сходен начин с този, по който днес работим с 10. В съвременната десетична система броим до 9, след което преминаваме с едно място наляво. Тоест записваме единица и добавяме нула отдясно. Същото било и при шумерската шестдесетична система: древните стигали до 59 и вместо да имат число, по-голямо от 59, просто използвали единица, но едно място по-наляво
Докато шумерите поставят математическите основи, други цивилизации развиват практическото измерване. Египтяните първи разделят нощта на 12 часа чрез специални диагонални звездни часовници. Тези инструменти са открити върху вътрешната страна на капаците на ковчези. Те датират от периода между 2100 и 1800 г. пр.н.е. Не е напълно ясно защо египтяните са избрали точно числото 12. Може би причината е техният зодиакален цикъл от 12 съзвездия.
Археоложката Рита Гаучи от Базелския университет разказва за първите инструменти:
Най-ранните известни инструменти за измерване на времето били слънчевите и водните часовници. Появяват се в Египет около 1500 г. пр.н.е. Някои от тях са били използвани при ежедневната работа, но повечето вероятно са били свързани по-скоро с религиозната сфера и ритуалите, отколкото с отчитането на времето. Лично аз смятам, че много от тях са били дарове за боговете. Нямаме много информация за научното отмерване на времето от тази епоха
Междувременно вавилонците доразвиват идеите на своите предшественици. Те наследяват клинописа и бройната система от изчезналите шумери. Вавилонците въвеждат делението на часовете на 60 по-малки единици за прецизно наблюдение на небето. В ежедневието си те делели деня на 12 части, които не били равни. Продължителността им се променяла според сезона. През лятото часовете били по-дълги, а през зимата – по-къси.
За нуждите на науката вавилонците използвали по-точен метод. Те делели деня на 12 големи части, равни на два съвременни часа. Всяка част се деляла на 30 единици от по четири минути. Тези единици се разделяли на още 60 части. Това е директният предшественик на нашите минути и секунди.
Гърците също допринасят за еволюцията на времето. Те използвали пясъчни часовници в съдилищата за равни изказвания. В елинистическия свят се оформят понятията, които използваме днес. В продължение на векове минутите и секундите били само научни абстракции. Едва преди няколко столетия механичните часовници станали достатъчно точни за масова употреба.
В модерната епоха науката изисква още по-голяма прецизност. Появиха се милисекунди и микросекунди. През XX век атомните часовници промениха дефиницията за време. Съвременната секунда се определя чрез точно определен брой трептения на атома на цезий-133. Глобална мрежа от тези устройства днес задава времето на всички дигитални системи.
