45 години без Джон Ленън: Светът си спомня и днес за легендата

Днес светът отбелязва 45 години от трагичната смърт на Джон Ленън. Легендарният вокалист на „Бийтълс“ е убит пред дома си в Ню Йорк преди десетилетия. Неговото наследство продължава да живее.

На 8 декември 1980 г. Ленън е застрелян от Марк Дейвид Чапман. Това се случва, докато той и съпругата му Йоко Оно се прибират. Часове по-рано Ленън дава автограф на Чапман върху новия си албум „Double Fantasy“. Убийството е планирано месеци наред. Чапман изчаква музиканта пред сградата „Дакота“ и стреля четири пъти. След това остава на мястото, четейки книга, докато го арестуват.

Смъртта на Ленън шокира света. Тя е повратен момент за цяло поколение. Мнозина възприемат гибелта му като края на една ера. Ленън е символ на мира и социалната промяна. Неговата песен „Imagine“ остава химн на „Амнести интернешънъл“.

Като част от „Бийтълс“, Ленън трансформира поп и рок музиката. Групата издава революционни албуми. Сред тях са „Revolver“ и „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band“. След разпадането на групата през 1970 г., Ленън продължава самостоятелна кариера. През 1975 г. той си взима петгодишна пауза. Иска да прекарва повече време със семейството си.

Тленните останки на Ленън са кремирани след убийството. Прахът му е разпръснат в Сентръл парк, Ню Йорк. Неговата музика и история вдъхновяват милиони. Фенове от цял свят отбелязват годишнината. Те поставят цветя и пеят пред паметници.

В Лондон тече изложбата „Live Odyssey“. Тя показва предмети от ранния живот на Ленън. Експозицията продължава до 20 декември 2025 г.. Там е възстановена спалнята му от времето на „Quarrymen“. Могат да се видят неговото легло, китара и ръкописни текстове.

Мисля, че би му харесало. Представям си го да лежи тук, с бира в ръка и свирейки на китара. Ще провери грамофона и ще го включи. Ще пусне плочите. Мисля, че това наистина би му харесало.

Това споделя Джулия Бейрд, сестра на Джон Ленън. По-рано тази година писмо на Ленън до Синтия Пауъл е продадено на търг. Цената му достига почти 70 хиляди паунда. Писмото е написано точно преди „Бийтълс“ да подпишат първия си договор.