43% от българите обвиняват държавата за наводненията: Експерти критикуват липсата на национална водна стратегия

Значителна част от българското общество смята, че институциите носят пряка отговорност за щетите от наводненията. Според експресно проучване на „Галъп интернешънъл Болкан“, проведено за предаването „Референдум“, 43% от българите смятат държавата за основен виновник за бедствията, причинени от презастрояване и запушени дерета. На второ място по обществено порицание са общините с 38 процента.

Анкетата разкрива още, че самите инвеститори се възприемат като най-малко отговорни – едва 11% от анкетираните смятат, че те имат вина за случилото се. В същото време обществеността е категорична относно факторите, които влияят на природните катаклизми. Цели 87% от участвалите в изследването посочват човешката дейност като основен двигател на бедствията.

Сред конкретните причини, водещи до наводненията, 44% посочват застрояването на дерета и реки като основна причина. Непочистените речни корита са отбелязани от 29% от хората, а изсичането на гори – от 22 на сто от анкетираните.

Експертите потвърждават, че проблемите са системни и се коренят в проектирането и поддръжката на инфраструктурата. Инж. Ясен Ишев от Научно-техническия съюз по транспорта коментира, че причините за бедствията са комплексни:

„Зад всяко такова бедствие на инфраструктурен обект има пет причини, които водят до това нещо – първата е, че има грешка в заданието за проектиране, следващата е, че самият проект не е изпълнен качествено, четвъртата е, че не се поддържа това съоръжение добре и петата е, че наистина има някакви форсмажорни условия, които проектантът не е могъл да предвиди“

— инж. Ясен Ишев, Научно-технически съюз по транспорта

Климатологът Симеон Матев допълва, че към тези фактори може да се добави и непознато „шесто нещо“, което представлява форсмажорна ситуация, „което досега не се е случвало“.

Системните слабости обхващат и нормативната база. Леонид Тодоров от Геолого-географския факултет на Софийския университет подчертава, че методиката за изготвяне на плановете за управление на риска от наводнения е от 2011 година, като тя не е променяна и се определя единствено въз основа на минали събития.

Доц. Борислав Великов, специалист по води и хидрохимия, поставя акцент върху липсата на стратегически подход. Той посочва, че липсва национална стратегия за развитие и управление на водния сектор. Според него, когато главният архитект и кметът на Несебър разчитат на заключение от фирма, че даден проект отговаря на всички изисквания, те „си са вързали гащите“.

„Когато говорим за плановете за управление на риска от наводнения – в момента действащата методика, по която се прави това нещо, е от 2011 година. Тя не е променяна. Тя се определя на минали събития“

— Леонид Тодоров, Геолого-географски факултет, Софийски университет

На фона на щетите от бедствията в Югоизточния регион, България поиска помощ от Европейския съюз чрез Фонд „Солидарност“. Този фонд е основният инструмент на ЕС за подпомагане при природни бедствия. Започнати са процедури за кандидатстване и оценка на нанесените щети в райони като Царево, курортното село Елените и Бургас. Властите, включително МВР и МРРБ, координират действията си за подготовка на необходимата документация.

Вижте също: Младите лекари протестираха: Искаме 150% от средната заплата, министърът: Системата не се крепи на тях

Вижте също: Разяснения за еврото в Гълъбово: НАП започва санкции, бизнесът и потребителите споделят притеснения

Вижте също: Горанов: България изчерпа плоския данък – дефицитът за 2026 г. може да надхвърли 8%

Вижте също: Ремонт на АМ „Тракия“ край Стара Загора: 10 км затварят, въвеждат реверсивно движение

Вижте също: Критично предупреждение: Не ползвайте чешмяна вода в наводнените райони – червен код и риск от епидемии