40 години от Перестройката: Как реформите на Горбачов превърнаха възстановяването в разпад
Навършват се 40 години от началото на Перестройката, стартирана от Михаил Горбачов на 15 октомври 1985 г., целяща възстановяване на съветската икономика. Реформите, които не следват единна концепция, са съпътствани от икономически шокове като срива на петролните цени и бързо увеличаване на заплатите, водещо до остър дефицит. В крайна сметка, тези стъпки, заедно с политическата борба на Горбачов, водят до разпада на Съветския съюз.
Снимка: БТА/AP
На днешна дата се навършват 40 години от началото на Перестройката – мащабните реформи, стартирани от генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов. Въпреки че целта им е била да възстановят и модернизират съветската икономика и общество, те в крайна сметка довеждат до разпадането на Съветския съюз само няколко години по-късно. За начална дата на тези промени някои изследователи приемат речта на Горбачов на Пленум на ЦК на КПСС на 15 октомври 1985 г., когато той излага плановете си за икономически реформи. Други посочват 23 април 1985 г. – денят, в който той за пръв път произнася понятието „перестройка“.
Забавянето на икономиката като причина
През 80-те години съветското ръководство вече е било наясно с необходимостта от мащабна реформа. Темпът на икономически растеж се е забавял значително. Докато през 60-те години средният ръст на БВП, базиран на паритета на покупателната способност, е бил 5,48%, през 70-те години този темп рязко спада до 2,71% средно. Дори увеличените приходи от износ на петрол през 70-те години, когато западните икономики са били възпирани от петролното ембарго, не успяват да ускорят растежа. Напротив, икономиката продължава да се забавя, а недостигът на потребителски стоки се задълбочава.
Основен проблем представлява неефективността на плановия механизъм. Непрекъснато усложняващата се производствена система прави невъзможно за Госплан ефективно да разпределя производствените задачи. Докато през 1940 г. планирането е обхващало 4744 физически показателя, до 1953 г. те нарастват до 9490. Този експоненциален ръст прави надеждните изчисления невъзможни. Преди това Никита Хрушчов одобрява преминаването от физическо към брутно (парично) планиране, което кара предприятията да изпълняват плановете си, избирайки най-печелившите, а не най-необходимите артикули.
Още на Априлския пленум през 1985 г. Михаил Горбачов ясно очертава проблемите в системата:
„ръководителите на много министерства и предприятия се опитват да изтръгнат от държавата повече капиталови инвестиции, металорежещи машини, суровини и гориво. В същото време те често са безотговорни по отношение на рационалното им използване… В капиталовото строителство много проекти се строят прекомерно дълго… Разширяването на капацитета се забавя… Планът за въвеждане в експлоатация на дълготрайни производствени активи се изпълнява незадоволително. В складовете на предприятията и на новите строителни площадки се е натрупало значително количество неинсталирано оборудване. В повечето индустрии научно-техническият прогрес е муден, по същество еволюционен – предимно чрез усъвършенстване на съществуващите технологии и частична модернизация на машините и оборудването“
— Михаил Горбачов, Априлския пленум от 1985 г.
Пълзящи реформи без единна концепция
Икономическите реформи на Горбачов нямат единна, предварително замислена концепция. Мерките са въвеждани постепенно, често ad hoc, и в някои случаи си противоречат. Първоначалният акцент пада върху ускоряването на машиностроенето, което да послужи за основа на общия икономически растеж. Тези стъпки дават краткосрочен резултат – растежът на БВП се увеличава до 3,46% през 1986 г., но още през 1987 г. се забавя до 1,8%.
Освен това, през май 1985 г. е обявена кампанията срещу алкохола, без да се изчисли въздействието ѝ върху бюджета. Държавата бързо губи 15% от приходите си поради спада в продажбите на алкохол. По-късните стъпки включват увеличаване на независимостта на предприятията чрез разширяване на бизнес счетоводството. На 26 май 1988 г. е приет Законът „За кооперацията в СССР“, който легализира предприемаческите и недържавните банкови дейности.
Към края на 80-те години икономиката претърпява допълнителни удари. През декември 1988 г. Горбачов обявява преобразуването на военното производство към потребителски стоки. Рязкото намаляване на финансирането за отбранителната промишленост се отразява негативно на макроикономическите процеси. През 1990 г. започва рецесия, като икономическият растеж спада до -3,61% за годината.
Геополитически и вътрешни шокове
Едновременно с вътрешните противоречия, СССР е изправен и пред мощен външен икономически шок – срив на световните цени на петрола. Поради промени в контрола на петролния пазар и увеличаване на производството от Саудитска Арабия (убедена от САЩ), цените се сриват до 18 долара за барел. Този срив намалява наполовина приходите от износ на петрол на СССР между 1986 и 1990 г.
Вътрешните мерки също задълбочават кризата. Законът за кооперациите премахва бариерата между безкасовото и наличното обращение. Ръководителите на предприятия осребряват непарични активи чрез кооперации, вливайки пари на потребителския пазар, където дефицитът става все по-остър. Политиката за увеличаване на материалните стимули води до рязък ръст на средната месечна заплата с 58% (от 190 на 300 рубли) за пет години, което в условията на фиксирани цени кара широка гама от стоки да изчезне от рафтовете.
Към 1989-1990 г. републиките и регионите започват да провеждат все по-независима политика, въвеждайки квазимитнически контрол и поемайки контрол върху предприятията на своя територия. Политическият колапс, включително въвеждането на поста президент на СССР от Горбачов на 15 март 1990 г., не успява да стабилизира ситуацията, а икономическата криза води до разпускането на СССР.
Паралели и наследство
Анализаторите често сравняват реформите на Горбачов с тези на Дън Сяопин в Китай. Основната разлика е, че китайските реформи са проведени според предварително замислена концепция и не съвпадат по време с политическите трансформации. Горбачов, който е смятан за хуманен и демократичен лидер, е трябвало да води борба за власт в КПСС, докато импровизира с икономическите мерки. Освен това, СССР е бил подложен на технологични ограничения от КоКом, докато САЩ отварят пазара си за китайски стоки.
Перестройката не е била само икономическа мярка, а опит за модернизиране на цялото съветско общество. Днес, 40 години по-късно, темата продължава да е актуална. Според изследователски данни, през 2025 г. в САЩ се наблюдават паралели с перестройката на Горбачов, тъй като и там се говори за необходимост от радикални реформи в системата поради икономически и социални проблеми, сходни с тези в СССР през 80-те години.
