40 години от първия ХИВ случай у нас: Еволюция на вируса и български рекомбинантни форми
40 години след първия ХИВ случай в България, вирусът еволюира, но не става по-агресивен. У нас са открити уникални рекомбинантни форми, а броят на новозаразените остава около 300 годишно, въпреки ефективните терапии.
Точно 40 години отбелязваме от регистрирането на първия серопозитивен българин с ХИВ. Този случай поставя началото на борбата с вируса у нас, която продължава и днес. През тези десетилетия ХИВ вирусът е претърпял промени, но е запазил своята същност. Развитието на медицината позволява ефективно лечение, но предизвикателствата остават.
Първият регистриран случай през 1985 г. не е български гражданин.
„Първият регистриран не беше български гражданин. Той беше нигерийски студент. Почина буквално за два дни“
, спомня си проф. Радка Аргирова, вирусолог. Властите предприемат масови тестове на чужденци, моряци и шофьори. Първият български пациент е моряк от Бургас, заразен вероятно години по-рано.
Сред рисковите групи са и хемофилиците, нуждаещи се от кръвопреливане.
„Хемофилиците са много сериозна рискова група и открихме тогава 10 души сред нашите хемофилици“
, допълва проф. Аргирова. Тези ранни случаи показват глобалния характер на епидемията.
Въпреки десетилетията и натиска на лекарствата, ХИВ не е станал по-агресивен.
„Вирусът не става по-агресивен. Той винаги се стреми да остава в неговия див тип. Мутациите го отслабват, но му помагат да избяга от лекарствата“
, обяснява доц. Ивайло Алексиев. Мутациите помагат на вируса да оцелява, но не го правят по-смъртоносен.
В България са открити уникални циркулиращи рекомбинантни форми на ХИВ. Тези форми възникват при заразяване с повече от един подтип на вируса. Това показва, че първите заразени са внесли различни щамове от цял свят. Националната референтна лаборатория по ХИВ продължава да проследява тези специфични варианти.
Въпреки успешните терапии, България регистрира около 300 новозаразени годишно. Този брой остава стабилен през 2025 г., което е тревожно. Успешните терапии почти елиминират риска от предаване на вируса. Въпреки това, превенцията и информираността остават ключови. Късната диагноза на ХИВ е сериозен проблем и в Европа, което налага по-ранно тестване.
Здравните власти отчитат успех в контрола на вируса. Но неправителствени организации настояват за по-добри превантивни мерки. Трябва да се засили информираността на обществото. Увеличаването на достъпа до тестове и лечение е от съществено значение. Социалната стигма също остава пречка в борбата с ХИВ.
