4-дневна работна седмица: Успешен експеримент в Европа, но кога ще е възможна и в България?

Мащабни експерименти в Европа доказват, че 4-дневната работна седмица повишава производителността и удовлетвореността на служителите. Въпреки това, в България моделът среща сериозни предизвикателства като недостига на кадри и бавната автоматизация.

4-дневна работна седмица: Успешен експеримент в Европа, но кога ще е възможна и в България?

Час пик в софийското метро след края на работния ден СНИМКА ГЕОРГИ КЮРПАНОВ

Време за четене: 2 мин. 1 октомври 2025

Идеята да работиш четири дни в седмицата, но да запазиш заплатата си, звучи все по-малко като утопия и все повече като реалност в Европа. Мащабни експерименти във Великобритания, Португалия и Германия показват, че по-кратката работна седмица води до по-щастливи и продуктивни служители, без да вреди на финансовите резултати на компаниите. Докато държави като Гърция и Полша активно обсъждат подобни модели, в България темата все още среща сериозен скептицизъм.

Концепцията за четиридневна работна седмица обикновено се прилага в два основни варианта. Първият е т.нар. „компресирана седмица“, при която служителите работят по 10 часа в рамките на четири дни, запазвайки стандартните 40 часа. Вторият, по-радикален подход, намалява общия брой на работните часове до 32, като се залага на повишена мотивация и продуктивност за компенсиране на по-малкото време.

Резултатите от пилотни програми в чужбина са изключително окуражаващи. Във Великобритания, където 61 компании с близо 3000 служители тестваха модела, последвалите анализи са показателни. Близо 89% от фирмите са запазили четиридневната работна седмица и след края на експеримента, отчитайки по-ниско текучество на кадри, по-малко отсъствия по болест и по-висока производителност. В Португалия почти 80% от участвалите компании отбелязват ръст на приходите, а 70% – на печалбите.

Освен чисто икономическите ползи, позитивите за служителите са огромни. Проучванията сочат значително подобрение на психичното здраве и постигане на по-добър баланс между работа и личен живот. Служителите имат повече време за семействата си, за хобита и почивка, което пряко се отразява на тяхната удовлетвореност и лоялност към компанията.

Въпреки доказаните успехи, прилагането на този модел в България се сблъсква със сериозни предизвикателства. Родната икономика е изправена пред остър недостиг на работна ръка в много сектори, а автоматизацията на процесите все още изостава. Работодатели и синдикати изразяват опасения, че намаляването на работното време може да доведе до спад в производителността, който икономиката не може да си позволи.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев ясно изразява тази позиция:

„За да догоним стандарта на живот на тези, които въвеждат 4-дневната работна седмица, ние трябва да работим повече, а не по-малко от тях.“

— Васил Велев, председател на АИКБ

Все пак, дори и у нас вече има компании, които експериментират с по-гъвкави форми на заетост, включително и с четиридневна седмица, без да намаляват заплащането. Техният опит показва, че ключът към успеха е в промяната на начина на работа – по-ефективни срещи, по-ясни приоритети и автоматизация на рутинните задачи. Макар масовото въвеждане на по-кратка работна седмица да изглежда далечна перспектива за България, европейската тенденция ясно показва, че бъдещето на труда е в гъвкавостта и фокуса върху резултатите, а не върху отработените часове.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *