37,8% у нас са прочели поне една книга през 2025 г., в Дания и Естония – двойно повече

България остава в дъното на европейската класация по четене на книги през 2025 година. Данни на Евростат разкриват, че едва 38% от българите са прочели поне една книга през последната година. Тази статистика ни поставя в негативна компания с Италия (35,4%), Кипър (33,1%) и Румъния (29,5%).

Национално проучване на „Тренд“ допълва тревожната картина. Близо 43% от сънародниците ни признават, че изобщо не отварят книги. Това означава, че нечетящите граждани вече доминират над активната аудитория у нас.

Ситуацията в Северна Европа е коренно различна. Лидери по четене са Люксембург (75,2%), Дания (72,1%) и Естония (70,1%). В тези държави книгата е висша ценност за над две трети от населението. Подобно на тенденцията, при която всеки трети българин пътува за удоволствие, страната ни отново заема последните места по показатели за качество на живот и културни навици.

Въпреки общия спад, през 2025 г. се забелязват интересни пазарни тенденции. Романът „Адажио за Мария“ на Георги Бърдаров и историческата поредица „Нека помним 2“ на Росен Петров бележат висок интерес. В преводната литература доминират заглавия като „Атомни навици“ и „Изкуството да харчиш“. Данните сочат, че хартиените издания остават най-предпочитани за 61% от читателите.

През ноември 2025 г. страната отбеляза третото издание на Деня на четенето под мотото „Чети. Наистина.“. Инициативата се бори с негативния ефект на смартфоните, които изместват книгата. Статистиката на Асоциация „Българска книга“ е категорична – едва 12% от българите четат редовно. Липсата на навик се задълбочава и от факта, че над 70% от хората не са посещавали библиотека скоро.