33 години от падането: Неуспешният вот на доверие свали кабинета на Филип Димитров
На 28 октомври се навършват 33 години от падането на първото некомунистическо правителство на България след 1989 г., ръководено от Филип Димитров. Кабинетът на малцинството, подкрепен от ДПС, губи доверието след публична критика от президента Желю Желев и оттегляне на подкрепата от ДПС. Неуспешният вот на доверие на 28 октомври 1992 г. слага край на управлението, което започва структурни икономически реформи.
Филип Димитров (вдясно) с финансовия си министър Иван Костов в кулоарите на парламента през 1992 г. СНИМКА: “24 ЧАСА”
На 28 октомври 2025 г. се навършват 33 години от края на първото некомунистическо правителство на България след 1989 г. Падането на кабинета на Филип Димитров, избран на 8 ноември 1991 г., е повратен момент в новата българска история. Събитията около този драматичен вот на доверие и до днес продължават да бъдат обект на коментари в политическите среди и медиите, припомняйки историческата роля на това правителство.
Кабинетът на Димитров е първото дясно (синьо) правителство след промените и работи като кабинет на малцинството. Когато е избрано, СДС разполага със 110 депутати. За да управлява, то разчита на подкрепата на ДПС, чиито 24 народни представители осигуряват общо мнозинство от 134 депутати. Правителството поставя началото на значими структурни икономически реформи, включително реституция и приватизация, както и процеса на сближаване на страната със САЩ и Западна Европа.
По-малко от година след встъпването си в длъжност обаче, изпълнителната власт влиза в тежка криза. Преломният момент настъпва на 30 август 1992 г. с пресконференцията на президента Желю Желев в резиденция “Бояна”, известна като “Боянските ливади”. Президентът и първи лидер на СДС открито критикува и обвинява правителството на Филип Димитров, че е в сериозен конфликт с редица обществени институции. Сред тях са медиите, синдикатите, Българската православна църква, както и президентството и извънпарламентарните политически формации.
Вътрешнопартийните противоречия в СДС и критиките, включително насочени към съветниците на Димитров, допринасят за нарастващото напрежение. Вътрешната политика на кабинета е белязана от тези конфликти, което води до политическа нестабилност. В резултат се появяват искания сред формациите в СДС за промени в кабинета. Към тези искания се присъединява и ДПС, което допълнително ескалира кризата. От движението инициират искане за оставката на председателя на Народното събрание Стефан Савов, който е от СДС.
ДПС в крайна сметка оттегля доверието си от премиера Филип Димитров. На 24 септември Стефан Савов подава оставка от поста си. В отговор на ескалиращата политическа криза, на 21 октомври, по време на закрито заседание, кабинетът решава да поиска вот на доверие от Народното събрание. Искането е за цялостната политика на правителството в областта на икономиката, вътрешните и външните работи и сигурността.
Кризата завършва седмица по-късно. На 28 октомври 1992 г. 36-ото Народно събрание отхвърля поискания вот на доверие. След този неуспешен вот на доверие, премиерът Филип Димитров подава оставката на правителството. След падането на кабинета, президентът Желев възлага мандат за съставяне на ново правителство първо на Димитров, който не успява, а след това на ДПС. Това довежда до формирането на правителството на Любен Беров, което показва сложната политическа ситуация в страната в началото на прехода.
