3 ноември: Ден на Св. Пимен Зограф, покровител на художниците, и паметта на персийските мъченици
На 3 ноември Православната църква почита паметта на св. свщмчци Акепсим, Йосиф и Айтал, пострадали при гоненията на цар Сапор през IV век. Денят е посветен и на българския храмостроител и книжовник Св. Пимен Зограф, чийто празник е официално обявен и за Ден на българските художници. Тази година Българската Патриаршия публикува специално послание, подчертаващо значението на мъченичеството за съвременната духовност.
Свети Пимен Зограф
Православната църква отбелязва на 3 ноември паметта на два различни потока светци: ранните християнски мъченици и българския възрожденец Св. Пимен Зограф. Денят съчетава почитта към непоколебимата вяра от IV век с възхвалата на българското духовно и културно наследство.
Мъчениците от Персия: Акепсим, Йосиф и Айтал
На тази дата се почитат св. свщмчци Акепсим, Йосиф и Айтал, които станали жертва на жестокото гонение на персийския цар Сапор през IV в. Сапор издал строг указ. Той нареждал християнските свещенослужители да бъдат издирвани и наказвани със смърт. Това се случвало, ако те откажат да принесат жертва на персийските божества.
Пръв пострадал епископ Акепсим. Изправен пред съд, той бил подложен на изтезания, преди да бъде посечен с меч. Другите двама разпространители на Христовата вяра — Йосиф и Айтал — също приели мъченическа смърт. Това станало след дълги години, прекарани в тъмница, и много мъчения. По повод празника на 2 ноември 2025 г. Българската Патриаршия публикува специално послание, в което подчерта значението на мъченичеството за съвременната вяра и духовност.
Св. Пимен Зограф: Строител и просветител
3 ноември е посветен и на българския зограф, храмостроител и книжовник Свети Пимен Зограф. Той е част от групата на един от 9-те софийски светци, които са символ на възраждането на българското духовно и културно наследство през Османската епоха. Рожденото му име е Павел, роден в София около 1540 г.
Павел се учил на писмо, иконопис, църковно пение и светото писание при йеромонах Тома в древната градска църква „Св. Великомъченик Георги“. След като загубва родителите и наставника си, Павел раздал имуществото си и заминал за българския манастир в Атон. Там той приел името Пимен и усъвършенствал своята професия.
Според преданието, когато навършил 55 години, му се явил Свети Георги. Светецът му поръчал да се върне при народа си като духовен водач. Години наред Св. Пимен обикалял българските земи. Той проповядвал, строял и обновявал храмове и манастири, като ги украсявал със стенописи. Обиколката му включвала София, Южна България (Бачковския манастир) и цяла Северна България, където посетил Видин и Силистра.
Доказателство за неговата дейност на храмостроител е ктиторският надпис на Суходолския манастир, който гласи:
„С изволението на Отца и с помагането на Сина и изпълнението на Св. Духа изписа се този храм „Рождество Богородично“ започна се през месец юли и се завърши през месец август при настойника йеромонах Пимен в лето 7113 (1606 г.) Вукомир и Павел (ктитори)“
— Ктиторски надпис, Суходолски манастир
Наследство и Ден на българските художници
Стенописите в Планиничкия манастир „Св. Никола“ и в манастирската черква в Курило, край София, също се смятат за дело на Пимен Зограф и неговите ученици. Пимен Зографски работил активно и из Западните покрайнини, където се изявявал като преписвач и миниатюрист. Той починал в 1620 г. в Черепишкия манастир. След като турски разбойници запалили манастира, монасите от Суходолския манастир открили гроба му и пренесли мощите му.
Православната църква обявява Пимен Зограф за светец. Неговият празник — 3 ноември — е официално обявен за Ден на българските художници. Това подчертава връзката между православието и националната култура. Въпреки това, някои светски организации поставят под въпрос обявяването на религиозни празници за професионални дни. Те аргументират, че подобно решение може да ограничи свободата на изразяване и професионалното развитие на художниците.
