28 стратегически болници във всеки областен град – проектът е внесен в НС, но среща съпротива
Във всеки областен град се предвижда формирането на нов тип стратегически лечебни заведения със стандартизирано оборудване и профили, за да се гарантира равен достъп до качествено здравеопазване и специализация. Проектът е внесен в Народното събрание и ще се обсъжда на 12 ноември 2025 г., като за следващата година са гарантирани 260 млн. евро за основни възнаграждения на медицинския персонал. Дискусията обаче показа, че експертите и специализантите настояват за строг контрол върху качеството на обучението, тъй като само високите заплати не привличат млади кадри.
Формирането на нов тип стратегически лечебни заведения във всеки областен град е централен приоритет в плановете за реформа на здравеопазването. Тази мярка цели да гарантира както еднакъв достъп до качествено здравеопазване за гражданите, така и висококачествена специализация за младите лекари в цялата страна. Предвижда се изграждането на общо 28 стратегически лечебни заведения – по едно във всеки областен център. Те ще бъдат стандартизирани, като ще разполагат с еднаква апаратура и еднакво развити профилни специалности.
Председателят на здравната комисия в парламента Костадин Ангелов потвърди, че проектът е официално внесен в Народното събрание. Той заяви това по време на дискусия за бъдещето на специализацията в здравната система. Обсъждането на проекта в здравната комисия е насрочено за 12 ноември 2025 г.
Ангелов увери, че финансовата подкрепа за сектора е гарантирана. За следващата година са предвидени и 260 млн. евро, които са гарантирани за основни възнаграждения на лекари, фармацевти без специалност и професионалисти по здравни грижи, точно както бяха поискани. По време на дискусията обаче специализанти и болнични асоциации акцентираха върху проблемите с качеството на обучението, а не само върху заплащането.
Проектът за стратегически болници е част от по-широката цел за премахване на дисбалансите в достъпа до медицинска помощ. Подобни модели на стандартизация, прилагани в страни като Румъния и Сърбия, вече са показали положителни резултати по отношение на равния достъп до специализирана помощ.
„Този проект е внесенв НС. Обсъждаме го с идеята да намалим различията в достъпа до качествено здравопазване в цялата държава. Това е целта“
— проф. д-р Костадин Ангелов, председател на здравната комисия в НС
От страна на частните болници се изрази загриженост, че новият модел може да ограничи възможностите за специализация в частния сектор и да концентрира ресурсите изключително в държавните лечебни заведения. Междувременно, Медицинските университети се обявяват категорично срещу идеята НЗОК да плаща заплатите на специализантите през клинични пътеки, тъй като виждат в това заплаха за качеството на образователния процес.
Проблемът със специализациите остава остър. Венелина Милева, член на Националното сдружение на частните болници, коментира, че опитът от последните месеци ясно е показал, че високите възнаграждения сами по себе си не са достатъчни за привличането на специализанти.
„Въпросът за специализациите е изключително съществен и каквото се случи в последните няколко месеца лампата светна точно така, че да покаже на системата, че чрез високи възнаграждения не се събират специализанти“
— Венелина Милева, член на Националното сдружение на частните болници
Младите лекари също настояват фокусът да се измести от заплащането към контрола на обучението. Специализантите настояват за въвеждане на нормативи за проследяване на качеството на обучението. Яна Николова, специализант, подчерта, че въпреки наличието на обучителен план за всяка специалност, той не се проследява от никого.
„Прекалено много се говори за заплащане, но не се говори за качество. Нямаме никакъв норматив, по който се проследява нашата специализация. Т.е. ние имаме всяка една специалност има план, по който се обучава, но този план от абсолютно никой не се проследява“
— Яна Николова, специализант
