28,5% от възрастните българи се чувстват в добро здраве: Изпреварваме Румъния и Сърбия

Ново проучване на Евростат за 2024 година разкрива данни за самооценката на здравето. 28,5% от възрастните хора у нас се чувстват в добро здраве. Това изследване обхваща населението на възраст над 65 години. България се нарежда сред страните с показатели под средните за Европейския съюз. Средният дял за ЕС по този показател е 68,5%.

Въпреки ниския процент, възрастните българи изпреварват част от своите съседи. Хората над 65 години в Румъния съобщават за 26,3% положителна самооценка. В Сърбия този процент е едва 22,8%. Турция отчита още по-ниски стойности от 18,8%. Тези данни подчертават сериозните предизвикателства пред балканските държави в сферата на здравеопазването.

Гърция показва значително по-добри резултати в регионалния контекст. В Гърция 45,1% от хората над 65 години се чувстват в крепко здраве. Предишни анализи също показват, че много българи се чувстват здрави спрямо турците. Все пак разликата с гръцките съседи остава осезаема в статистическите данни.

Ирландия заема водещата позиция в целия Европейски съюз. Цели 62% от ирландците оценяват здравето си като много добро или добро. Белгия се нарежда на второ място с дял от 57,4%. Люксембург допълва челната тройка по този показател с 56,8%. Тези държави поддържат висок стандарт на живот за своите пенсионери.

На другия полюс се намират прибалтийските републики. Литва регистрира най-ниския дял в съюза от 12,5%. Латвия следва плътно с резултат от 13,1%. Португалия също се нарежда в дъното на класацията с 19,1%. Тези държави се борят с подобни демографски и здравословни проблеми като България.

Социалните фактори оказват огромно влияние върху тези статистически резултати. Ромското население е значителен фактор за общите здравни показатели у нас. Тази общност често живее в условия с лоша хигиена. Ограниченият достъп до качествено здравеопазване влошава общата картина за страната.

България, заедно с Румъния и Сърбия, има най-висок дял ромско население в Европа. Социалните проблеми в тези държави допринасят за ниската самооценка на здравето. Исторически ромите са намерили толерантна среда в българските земи. Въпреки това те все още са изправени пред стереотипи и предразсъдъци.

Интеграцията на малцинствата остава ключов въпрос за националната здравна политика. Здравните нужди на възрастните хора изискват целенасочено внимание от институциите. Подобряването на битовите условия може да повиши жизнения стандарт. Това несъмнено ще се отрази на бъдещите проучвания на Евростат.