24 убити украински спортисти, които не стигнаха до Олимпиадата в Милано
Скелетонистът Владислав Хераскевич беше дисквалифициран от Олимпиадата в Милано 2026. Той почете 24 загинали украински спортисти с възпоменателна каска.
Владислав Хераскевич, който беше дисквалифициран, защото показа лицата на колегите си, които са загубили живота си във войната. СНИМКИ: ГЕТИ Едва 11-годишна, Катерина Дяченко била изгряваща звезда в художествената гимнастика. Димитро Шапаро заедно със своята партньорка Анастасия Побережна.
На зимната олимпиада в Милано Кортина 2026 година светът не видя Владислав Хераскевич на почетната стълбичка. Вместо медал, публиката видя нещо много по-разтърстващо – неговата каска. Тя не беше просто предпазно средство, а преносим олтар. Върху нея бяха изрисувани лицата на 24 убити украински атлети. Тези хора никога няма да изпитат тръпката от олимпийското състезание.
Хераскевич е първият украински скелетонист с олимпийска лицензия и заема 11-о място в световния рейтинг. Той избра да рискува кариерата си, за да почете паметта на своите колеги. Скелетонистът отказа да свали каската си по време на старта. Украинският състезател излезе с каска, която разказваше истории за прекършени съдби. МОК обаче реагира остро на този акт. Организацията наложи дисквалификация от МОК заради нарушаване на правило 50 от Олимпийската хартия.
Някои от тях бяха мои приятели – те трябваше да са тук заедно с мен
Международният олимпийски комитет квалифицира действията на Хераскевич като политическа пропаганда. Спортивният арбитражен съд (CAS) по-късно отхвърли неговата апелация. Изхвърлиха украинеца от олимпиадата с аргумента, че спортът трябва да остане неутрален. Хераскевич обаче не остана мълчалив и поиска оставката на Кирсти Ковентри. Той обвини председателя на МОК в „диктатура“ и провал на олимпийските ценности.
Историите зад 24-те снимки на каската са трагични. Най-горе, точно над визьора, бе ликът на Максим Галничев. На 22 години той беше боксовата гордост на Украйна. Галничев беше европейски шампион за младежи и сочен за наследник на Усик. Той замина за фронта в Луганск и загина в окопите. Мечтата му за олимпийския ринг остана в пепелта.
До него бе Владимир Андрощук, перспективен състезател по десетобой. Той беше част от националния отбор за младежи. Владимир остави спорта, за да защитава родината си. Загива в началото на 2023 година по време на ожесточените боеве край Бахмут. В същия район губи живота си и фигуристът Дмитро Шарпар. Той беше сребърен медалист на Украйна и участник в Младежките олимпийски игри.
Каската на Хераскевич включваше и лицата на деца. Алина Перехудова беше едва на 14 години. Тя беше голямата надежда в вдигането на тежести. Алина загина по време на обсадата на Мариупол през 2022 година. Виктория Ивашко, 9-годишна джудистка, беше убита при ракетен обстрел в Киев. Тя се е опитвала да стигне до бомбоубежище със своята майка.
Ликът на 11-годишната Екатерина Дяченко също беше на видно място. Тя беше изгряваща звезда в художествената гимнастика. Снаряд удря дома ѝ в Мариупол през март 2022 година. Тези деца дори не успяха да стигнат до професионалния спорт при възрастните. Техните лица бяха вплетени в графики на разрушени спортни зали.
Станислав Гуленков, майстор на джудото, изчезва край Бахмут през април 2023 година. Тялото му е идентифицирано едва десет месеца по-късно. Евгени Обидински, капитан на националния отбор по водна топка, е убит от снайперист в Мариупол. Неговата 12-годишна дъщеря Кира беше отвлечена в Русия, но по-късно върната на семейството си.
Нина Пашкевич беше уникален пример за спортист и воин. Тя имаше над 100 спортни награди и беше уважаван треньор по вдигане на тежести. Нина влезе в армията като доброволец и стана снайперист и медик. Докато беше на фронта, тя спечели злато на републиканско първенство през 2024 година. Загива през септември същата година в Донецка област.
За своите действия и смелост, Хераскевич получи признание на държавно ниво. Президентът на Украйна Владимир Зеленски го награди с орден „Свобода“ от Владимир Зеленски. МОК използва тази награда в съда като доказателство за политическата мотивация на атлета. Хераскевич обаче твърди, че мълчанието е форма на предателство към загиналите му приятели.
Владислав Хераскевич остава първият украински скелетонист с олимпийска лицензия, но и символ на съпротивата. Неговата каска вероятно ще намери място в музей. Тя ще напомня, че по време на война границите между спорта и бойното поле изчезват. Докато светът брои медали, Украйна продължава да брои своите прекършени животи.
