220 000 българи живеят без лична карта: Парадоксът на „служебния адрес“ и новата цена от 30 лева

Според проучвания, над 200 000 българи живеят без лична карта, изпадайки в тежка социална изолация, въпреки законодателните промени от 2024 г., които въвеждат „служебен адрес“. Този адрес обаче създава парадокс, тъй като често пречи на лицата да получават социални помощи, водейки до масови съдебни обжалвания. Допълнително затруднение от 2025 г. ще бъде увеличението на цената за издаване на документа на 30 лева.

220 000 българи живеят без лична карта: Парадоксът на "служебния адрес" и новата цена от 30 лева

Снимка: "Булфото"

Време за четене: 3 мин. 9 октомври 2025

Около 220 000 българи живеят без лична карта, което ги поставя в тежко социално положение. Тези данни бяха изнесени в рамките на Национална застъпническа кампания „Невидимите, които виждаме“ за 2022 г. Липсата на документи представлява не само лична драма, но и загуба на човешки ресурс, тъй като засегнатите лица не могат да участват пълноценно в обществения живот.

Въпреки че последната официална статистика показва, че 52 052 души живеят без актуален постоянен адрес и лична карта (включително 2291 младежи между 14 и 18 години), мащабът на проблема е значителен. Затрудненията произтичат често от отпадане на адреси от Националния класификатор, когато кметовете на съответните общини определят имоти като негодни за живеене.

Служебен адрес и законодателна промяна

След законодателна промяна, въведена през 2024 г., се въвежда институтът на служебните адреси. Принципно, ако едно лице остане без постоянен адрес, може да му бъде издаден личен документ с последния валиден такъв. Новите служебни адреси целят да преодолеят административния вакуум.

„Това е адрес на имот общинска собственост. Определя се от кмета на съответната община и там се извършват служебно регистрации по постоянен или настоящ адрес, или и двете, докато лицето не заяви друга регистрация. Може и да е завинаги. Комисията по адресна регистрация следва да извърши посещение на място, да установи адреса, лицето, да установи дали на адреса има регистрирани повече лица, отколкото позволява квадратурата на съществуващата постройка, и съответно – да даде становище“

— Адвокат Даниела Михайлова

На практика, тези адреси служат само за документация, тъй като никой не пребивава постоянно на тях. Въпреки че лицето получава лична карта, проблемът с липсата на общински жилища и центрове за временно настаняване остава. Това води до парадокс при социалните помощи: когато се извърши проверка и се установи, че лицето не живее на служебния адрес, автоматично следва отказ за отпускане на помощ.

Подобни откази от „Социално подпомагане“ често се обжалват. Административният съд обикновено се произнася, че адресът не може да бъде пречка за получаване на социална помощ. Адвокат Михайлова подчертава, че това е масов проблем, който сочи към празнота в законодателството.

„Не можем да очакваме, че проблемът на толкова много лица ще бъде решен със съдебни дела. Не всеки може да води съдебно дело! Когато имаме такъв масов проблем, той сочи на празнота в законодателството и тя трябва да бъде преодоляна.“

— Адвокат Даниела Михайлова

За справяне със ситуацията вече са предприети постъпки за работни срещи и промени в социалното законодателство, които трябва да се синхронизират със Закона за гражданската регистрация.

Предизвикателства пред достъпа и правосъдието

Проблемите с издаването на документи продължават. МВР често отказва да издаде лична карта на лица, чийто адрес не присъства в регистъра, позовавайки се на софтуерни ограничения. Въпреки че е установено, че съдът в Страсбург е приел, че страната ни има достатъчно вътрешни механизми да снабди хората с лични документи, юристите срещат трудности.

Адвокат Адела Качаунова от Българския хелзинкски комитет посочва, че грижата за безработните е недостатъчна и твърде кратковременна. Освен това, маргинализираните лица в силно уязвимо положение рядко знаят, че могат да обжалват административен отказ, а намирането на правна помощ е много сложно. Съдебната практика показва, че съдилищата стигат до решения, които задължават органите да издадат лични карти, но често това не се случва на практика.

„За съда никога не е имало спор дали хората трябва да имат лични карти или не. Съдилищата обикновено стигаха до решения, които задължаваха органите да издадат тези лични карти, но то не се случваше на практика.“

— Адвокат Адела Качаунова

Допълнително предизвикателство пред уязвимите групи създават и новите цени. От 1 януари 2025 г. цената за издаване на обикновена лична карта ще бъде 30 лева, което може да затрудни още повече достъпа до документи. Това се случва на фона на факта, че българската лична карта е отличена като най-добрата в Европа за 2024 г. заради модерния си дизайн и високата сигурност, което обаче не подобрява достъпа за най-нуждаещите се.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *