22 партии носят “България” в името си, но само 2-3 достигат до парламента

Над 20 партии използват името на България в своите заглавия, но само ГЕРБ и ДБ постигат траен успех. Новият проект на Румен Радев също залага на патриотичното звучене.

22 партии носят “България” в името си, но само 2-3 достигат до парламента

Румен Радев разговаря с председателите на трите партии, които избра за коалицията си - “Социалдемократическа партия”, ПД “Социалдемократи” и “Движение “Нашият народ”. Вляво са съпредседателите на “Прогресивна България” Гълъб Донев и Димитър Стоянов. СНИМКА: ФЕЙСБУК НА РАДЕВ През 2018 г. ДСБ и “Да, България” подписаха създаването на коалиция “Демократична България”, с която участват и до днес. СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Време за четене: 3 мин. 9 март 2026

Общо 22 политически формации у нас разчитат на името на България за своя успех. Една шеста от всички регистрирани партии вярват, че това ще им донесе повече депутати. Статистиката обаче показва друго. Само три формации успяват да прескочат бариерата в последните години. Това са „Да, България“ и „Демократи за силна България“, които формират коалицията ДБ. Към тях се добавя и ГЕРБ. Пълното наименование на ГЕРБ е „Граждани за европейско развитие на България“.

Партията на Бойко Борисов е най-успешната политическа сила с „България“ в своето име. От влизането си в политиката през 2009 г. те печелят пет избора за Европарламент. ГЕРБ записва и девет победи на национални избори. Те са губили първото място само два пъти за този период. Преди да стане партия, името принадлежеше на едноименното сдружение. Това показва, че разпознаваемостта на името е ключов фактор за трайно присъствие във властта.

Извън ГЕРБ най-популярни остават „Демократи за силна България“ с лидер Атанас Атанасов. „Движение Да, България“ на Божидар Божанов и Ивайло Мирчев също е част от парламентарния живот. Двете партии са в парламента през последните пет години. През годините до депутатските банки са стигали и други формации. Такива са „Движение България на гражданите“ и „Изправи се, БГ“ на Мая Манолова. Те обаче успяваха да влязат в Народното събрание само като част от по-широки коалиции.

На предстоящите избори на 19 април Румен Радев влиза в битката с коалиция „Прогресивна България“. Името на неговия проект не беше пълна изненада за анализаторите. Очакваше се той да избере нещо с патриотично звучене. Преди официалното обявяване имаше много спекулации за името на проекта. Обсъждаше се вариантът “Нашата България”. Този израз Радев използва няколко пъти в своите официални обръщения към нацията.

Спекулациите се засилиха след подаването на искания за патентоване на марки. На 27 януари анонимен заявител поиска да запази името „Нашата България“. Това се случи точно седмица след оставката на Радев пред Конституционния съд. Екипът на бившия президент обаче отрече всякаква връзка с този акт. В крайна сметка той заложи на коалиция, в която влиза формацията „Нашият народ“. Това име е преименувано от „Нашият град“. С него хора, близки до Радев, участваха на последните местни избори. Вероятно целта е генералска битка с Бойко Борисов на предстоящия вот.

БСП също има дълга история с името на държавата. Години наред социалистите участваха като „Коалиция за България“. През 2013 г. те смениха формата и станаха „БСП – Лява България“. Четири години по-късно се преименуваха на „БСП за България“. След отстраняването на Корнелия Нинова наследниците ѝ избраха ново име. Те влязоха в настоящия парламент като „БСП – Обединена левица“. Самата Корнелия Нинова създаде своя партия „Непокорна България“ за новите избори.

Общо 132 партии са регистрирани в България, като една трета залагат на „българщината“ в името си. Статистиката сочи, че повечето от тях редовно запълват дъното на изборните резултати. На последните избори пет партии получиха под 1000 гласа. Сред тях бяха „България на труда и разума“, „Български път“ и „Булгари“. Списъкът с подобни имена е дълъг: „Будна България“, „Кауза България“, „За Велика България“. Има и 26 формации с прилагателното „български“, като „Български глас“ и „Българска пролет“.

За изборите на 19 април 2026 г. ЦИК допусна 24 формации. Сред тях са коалициите „Моя България“ на Ивайло Дражев и „Синя България“ на Петър Москов. ЦИК отказа регистрация на коалиция „Просперираща България“ поради документи пропуски. Преди това партиите КОЙ и „Българска земеделска партия“ се опитаха да се регистрират като „Подкрепи Радев“. След това смениха името на „Просперираща България“. Тези действия бяха разчетени като опит за заблуда на избирателите на Радев.

Интересна е ситуацията и с други проекти. Партията „Републиканци за България“ на Цветан Цветанов не се регистрира за този вот. Същото направи и „Български възход“ на Стефан Янев. Партия „България може“ на Кузман Илиев също премина през трусове. Ръководството изключи бивши членове на „Възраждане“, сред които Иво Русчев и Николай Дренчев. Коалицията „Трети март“ на Тихомир Атанасов също получи отказ от съда. Сега той ще участва в съюз с „Велика България“ и Партията на българските жени.

При толкова много партии с името на родината, Румен Радев остава в центъра на вниманието. Той подаде оставка като президент на 19 януари.

С партийно строителство ще се занимавам след изборите.

Това заяви Радев в първото си интервю след напускането на „Дондуков“ 2. Въпреки това неговият проект вече е факт под името „Прогресивна България“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *