2025: Годината, в която България осиротя откъм гласове и личности

През 2025 година България изгуби значими личности. От журналистиката до сцената, от поезията до държавността, тези хора оформяха обществения живот. Те не бяха просто „лица на деня“, а фигури с натрупване и памет. Загубата им не е мимолетна новина, а липса, която ще се усеща дълго.

Загуби в журналистиката

През годината си отидоха хора на думите и въпросите, които години наред поддържаха разговора жив. Калина Костова, талантлива репортерка на „24 часа“, почина на едва 27 години след тежка болест. Тя остави забележителна следа със задълбочените си статии и интервюта, както и с бързина и работохолизъм.

Диляна Грозданова, публицист и журналист, си отиде на 67 години. Позната е с аналитичния си стил и умението да формулира ясни позиции. Заедно с Иван Такев, тя водеше „Актуална антена“ по БНТ – предаване с премерен тон и сериозни въпроси.

Асен Григоров, разпознаваем телевизионен журналист от прехода, почина на 59 години. Като водещ на „Плюс минус“ по БНТ, той се стремеше да въвежда мярка и контекст. По-късно създаде сайта „Булевард България“, фокусиран върху анализ, а не върху шум.

Даниела Кънева (1938-2025) беше едно от най-силните имена в международната журналистика на БНТ. Тя беше първата българска кореспондентка в Япония, отваряйки прозорец към Азия за българската публика. Репортажите ѝ бяха информативни и културно чувствителни.

Дамян Обрешков (1929-2025) си отиде на 95 години. Той беше журналист от старата школа, работил дълго време в БТА. Утвърди се като външнополитически журналист и анализатор, известен с прецизен фактологичен стил и строга езикова дисциплина.

Сред другите загуби в медиите са Константин Иванов (87 г.), международен журналист, Илия Пехливанов, главен редактор на ‘За буквите’, Иван Ибришимов (69 г.) и Иван Тенев (74 г.), журналист и художник.

Литература, музика и култура

Българската култура загуби Найден Вълчев (98 г.), поет, писател и преводач, автор на текста на „Една българска роза“. Той беше активен участник в културния живот до последно.

Напусна ни и Верка Сидерова (99 г.), една от най-разпознаваемите фигури на българската народна песен. Емблематичен глас на Добруджанския фолклор, известна с изпълнението на „Лале ли си, зюмбюл ли си“.

Стефка Евстатиева (78 г.), оперна певица (сопран) със значима международна кариера, също почина. Тя беше солистка на Метрополитън опера и утвърди българската оперна школа по света.

В литературата си отиде Иво Христов (22 г.), „българският Стивън Кинг“ с 11 книги. Културата и киното загубиха Атанас Киряков, документалист със 150 филма, и Светлана Тилкова-Алена, астроложка на btv.

Актьорите

Сцената и екранът също осиротяха. Пламен Сираков (72 г.) беше актьор, чиято сила беше в „неглавните“ роли. Той остави трайна следа в театъра и киното, включително във „Възвишение“.

Васил Банов (1946-2025) остава едно от най-разпознаваемите лица в българския театър, кино и телевизия. Познат от сериали като „Столичани в повече“, той играеше авторитетни и властни персонажи.

Кирил Кавадарков (81 г.) ще бъде запомнен като дългогодишен актьор от Народния театър „Иван Вазов“. Той изигра десетки роли, изграждайки спектакъла „отвътре“ с дисциплина и вярност към сцената.

Икономика и държавност

Емил Хърсев (64 г.) беше едно от най-разпознаваемите лица на икономическия дебат. Той умееше да обяснява сложното просто, „превеждайки“ икономиката на човешки език.

Георги Йорданов (91 г.), министър на културата, науката и просветата по времето на Тодор Живков, също почина. Той има безспорна роля в институционалната история на българската култура.

Сред другите загуби са Асен Конарев (икономист) и Бойко Димитров (политик). Спортът изгуби Боян Радев (83 г.), двукратен олимпийски шампион по борба и дарител.

Всички тези хора бяха част от живота ни – от новините, сцената, музиката и разговорите ни. Свикнали бяхме с техния глас и присъствие. Сега ги няма, но остават тяхната работа, думи и гласове. Най-малкото, което можем да направим, е да ги помним и споменаваме с уважение.