20 години икономическо чудо: ЦИЕ-11 навакса 30% от изоставането, но бъдещето е под заплаха
Експерти от Варшавското училище по икономика анализираха икономическия напредък на 11-те страни от ЦИЕ, присъединили се към ЕС след 2004 г., установявайки, че те са се развивали почти два пъти по-бързо от „стара Европа“.
Перспективите за следващото десетилетие обаче са песимистични поради демографската криза, недостатъчните инвестиции в иновации и почти изчерпания инвестиционен потенциал на региона.
Бъдещият успех зависи от способността на държавите да прилагат институционални реформи и да преодолеят т.нар. „мозаечен капитализъм“.
Снимка: iStock by Getty images
След две десетилетия на безпрецедентен икономически подем, страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се изправят пред сериозни предизвикателства. Експерти от Варшавското училище по икономика (SGH) анализираха икономическия път на 11-те държави, присъединили се към Европейския съюз след 2004 г. (ЦИЕ-11), включително България. Изследването показва, че въпреки успешната конвергенция през последните 20 години, демографската криза и слабите инвестиции в иновации застрашават бъдещия напредък на региона.
Две десетилетия на бърз растеж
Анализът обхваща периода 2004–2024 г., като се фокусира върху темповете на растеж и реалната конвергенция спрямо по-богатите членки на ЕС-15. Изследователите подчертават, че групата ЦИЕ-11, включваща Полша, България, Хърватия, Чехия, Естония, Литва, Латвия, Румъния, Словакия, Словения и Унгария, е успяла да използва по примерен начин своето членство в ЕС.
Средният темп на растеж в единайсетте нови държави-членки достига 3,2% през този период, докато за т.нар. „стара Европа“ (ЕС-15) той е едва 1,6%. Това позволи на ЦИЕ-11 да наваксат средно около 30 процентни пункта от разликата в развитието, измерено чрез БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност (ППС).
„Тези държави като група са се развивали почти два пъти по-бързо от т.нар. „стара Европа“ или ЕС-15″
— д-р Пьотр Машчик, ръководител на катедра „Макроикономика и икономика на публичния сектор“ във Варшавското училище по икономика
Д-р Машчик подчертава, че това е „истинска история на успеха“, често наричана „икономическо чудо“. В рамките на групата, Полша отчита най-висок среден растеж от 3,8%.
Заплахите за следващото десетилетие
Перспективите за периода 2025–2035 г. обаче не са толкова окуражаващи. Експертите от SGH създават три сценария за бъдещето — базов, предпазен и оптимистичен, като реализацията им зависи от способността на държавите да прилагат институционални реформи.
„Перспективите за следващите десет години не са толкова благоприятни“
— д-р Машчик
Учените от SGH идентифицират две основни вътрешни заплахи за устойчивия растеж:
- Демографската криза: Регионът на Европа се обезлюдява. Полша, например, е страната с най-бърз темп на спад на населението в ЦИЕ-11, като върви към коефициент на плодовитост под едно дете на жена, при необходими 2,1 за поддържане на поколенческата замяна.
- Недостатъчни инвестиции в иновации: Д-р Машчик посочва, че както публичните, така и частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност са крайно недостатъчни. Полският бизнес, например, е на едно от последните места в Европа по използване на изкуствен интелект (ИИ) — само 5,9% от фирмите с поне 10 служители прилагат ИИ решения през 2024 г., което е предпоследен резултат в ЕС, преди Румъния.
Изчерпване на потенциала и институционални пречки
Допълнителен риск идва от изчерпването на инвестиционния потенциал. Експерти предупреждават, че инвестиционният потенциал на Източна Европа е почти изчерпан и това може да се прояви още в най-скоро време. Това е свързано с намаляващата възвръщаемост на вложенията и по-голямата несигурност в региона, което допълнително затруднява перспективите за устойчиво развитие.
Друго ключово предизвикателство е преодоляването на т.нар. „мозаечен капитализъм“, който е характерен за институционалната система на региона.
„Това е институционална система, в която правилата често се създават без ред и последователност“
— Машчик
Според експерта, този модел съчетава несвързани елементи, взети от различни режими — от феодализъм и социализъм до съвременни западноевропейски модели. Тази несъгласувана регулаторна среда пречи на бизнеса и задържа икономическата динамика.
Отличници и изоставащи
В групата ЦИЕ-11 има значителни различия в напредъка. Румъния е определена като особено положителен пример. Макар Полша да има по-висок икономически растеж, Румъния е страната, която най-бързо е намалила разликата си с ЕС-15, благодарение на комбинация от стабилен растеж на БВП и благоприятни демографски промени.
За разлика от това, Унгария бележи значително по-бавен напредък, регистрирайки среден растеж от едва 2% за периода 2004–2024 г., което е под средното за групата ЦИЕ-11 и малко над нивото на ЕС-15.
„Унгария регистрира среден растеж от 2% за периода 2004-2024 г., което е под средното за групата и само малко над нивото на стара Европа“
— Машчик
Причините за това забавяне се коренят в трудния преход на страната след комунизма, включително „дълбока трансформационна рецесия и остър икономически срив“ до средата на 90-те години.
Въпреки сериозните предизвикателства, включително демографията, ниските иновации и изчерпването на инвестиционния потенциал, някои анализатори подчертават, че регионът все още разполага с възможности за реформи. Фокусът върху дигитализацията и зеления преход може да помогне за привличане на нови инвестиции и поддържане на конвергенцията.
