1939 г.: България с 30 пъти повече данъчни приходи и силен икономически растеж

1939 година е пик за българската икономика в периода на т.нар. първи български капитализъм. Тогава всички икономически показатели са във възход. Приходите от данъци нарастват значително, отразявайки стабилността и развитието на страната.

Събраните от държавата преки данъци са близо 22 пъти повече спрямо 1914 г., достигайки 656 343 000 лв. Косвените приходи пък нарастват около 30 пъти, от 98 млн. лв. до 2,9 млрд. лв. Средното увеличение е 27,7 пъти. България влиза в челната десетка на Европа по икономически растеж, като всеки лев има златно покритие.

Доходите и заплатите също се увеличават. Държавните служители получават по 2660 лв. месечно, а работниците – между 1600 и 2000 лв. Паричните потоци отразяват този възход: в обращение са 4 245 223 000 лв. в банкноти и 1 441 334 000 лв. в монети. Общата сума е около 5,7 млрд. лв., равняващи се на приблизително 67,5 млн. долара при курс 84,4 лв. за долар, според Националния статистически институт.

През 1939 г. България е с втория най-висок икономически растеж в Европа след Австрия. Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек достига 2967 долара, което поставя страната пред Португалия, Полша и Унгария. Въпреки това, БВП на човек изостава 2-4 пъти от Финландия, Полша, Чехословакия и Унгария. Селското стопанство е гръбнакът на икономиката, като 80% от населението е селско. Земеделското производство се увеличава средно с 18% между 1934 и 1939 г. Индустриалното производство нараства с 88% от 1923 до 1929 г., стимулирано от протекционистични мерки. Хранително-вкусовата промишленост е водеща с 62% дял през 1941 г. Търговският баланс е положителен само през 1939 г., а две трети от външнотърговския оборот е с нацистка Германия. Държавата засилва намесата си в икономиката преди войната за военна подготовка.

Следващите години, особено по време на Втората световна война, влошават положението. Продоволствието отива за немската и българската войска, а бомбардировките нарушават стопанското развитие. Този период е сравним с кризите след Балканските войни и Първата световна война, които водят до голям дефицит и глад за около 7-8 години.

През 20-те години кризата се задълбочава заради териториални загуби и приток на бежанци.

„Варна е залята от бежанци от тези области, както и от Добруджа, след като губим и нея. Хората търсят убежище“, разказва чл.-кор. проф. Иван Русев от Икономическия университет – Варна.

След 1945 г. промяната на икономическия модел и национализацията от 1947 г. водят до изолиране на стопанския елит. Настанява се нов, политически обвързан, но неподготвен за управление елит.

„А след 1945 г. причината за продължителната криза до голяма степен се дължи на промяната на модела. Национализацията от 1947 г. води до изолиране на дотогавашния стопански елит. Настанява се нов, който е политически обвързан, но не е стопански подготвен да управлява“, допълва проф. Русев.

Само малка част от елита преди 1944 г. е използвана от комунистите.

Създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1949 г. води до появата на нерентабилни производства.

„Няма как през 70-те и 80-те години да носят добавена стойност, за да стигне през 80-те години държавата на практика до фалит. Което реално се случи в началото на 90-те години“, уточнява проф. Русев.

По данни на НСИ, от 1952 до 1989 г. доходите на българите нарастват с 376%. През 1989 г. те са 2935 лв. на човек. За 2024 г. средният приход е 12 857 лв., което е с 10 322 лв. повече от 1989 г. Разходите за храна намаляват процентно – от 30% през соца до 26% през 2024 г.

Влоговете на българите през соца са 20,7 млрд. лв. (75,5 млн. средни заплати). Към декември 2025 г. те достигат 100,881 млрд. лв. (38,8 млн. средни заплати), но днес парите се инвестират и в имоти, коли, акции и в брой.

„Разбира се, за да е пълно сравнението, трябва да се каже, че преди демокрацията имаше само 3 вида хляб и два вида сирене. И много често в малките градове и селата следобед те вече не можеха да се намерят – уточнява проф. Пенчев. – Трябва да сложим автомобилите, жилищата. Ще се окаже, че с тази сума хората са могли да си купят втора ръка жигули, за което обаче трябва да се чака. За апартамент също имаше определен ред.“

След 1989 г. България изпада в икономическа криза, достигайки хиперинфлацията от 1997 г.

„На практика държавата беше фалирала преди хиперинфлационната 1997 г. – коментира проф. Иван Русев. – Няма как обаче да сравним следвоенните кризи с тази преди 28 г., защото при нея говорим за смяна на икономическия модел при фалирала държава.“

От 1989 до 1997 г. всички икономически показатели се влошават, включително доходи, безработица и детска смъртност. Експерти сравняват този период по жизнен стандарт с първите години след Втората световна война. Можете да прочетете повече за текущото състояние на икономиката в свързана статия.

След 1998 г. започва оттласкване от дъното. Исторически България е изоставала икономически, дори спрямо други страни от Източния блок. Днес обаче присъствието в Европейския съюз, Шенген и еврозоната дава възможности за наваксване.

„Тази дистанция между нас и Централна Европа леко се увеличава или намалява, но не изчезва“, категоричен е проф. Пенчев.

Изоставането се дължи на геополитика, случайности и факта, че модерното икономическо развитие започва в Северозападна Европа с индустриалната и научната революция, докато Балканите остават изолирани.