16,3 млрд. лева ликвидност влизат в банките след въвеждането на еврото: Как ще се променят лихвите?
Въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. ще освободи приблизително 16,3 млрд. лв. от минималните задължителни резерви на банките в БНБ, намалявайки изискването от 12% на 1%. Очаква се този ресурс да увеличи ликвидността и да стимулира кредитирането, докато пазарът на заеми запазва ниски лихви—средният процент по ипотеките в края на септември е 2,47%.
Евтините ипотеки продължават да стимулират покупките на имоти.
От 1 януари 2026 г. банковата система в България очаква значително увеличение на ликвидността. Това е пряк резултат от въвеждането на еврото и преминаването към регулациите на Европейската централна банка (ЕЦБ). Решението на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) отменя действащата наредба за минималните задължителни резерви.
В момента българските банки поддържат 12% от привлечените средства като резерви в БНБ. Тази ставка е сред най-високите в Европейския съюз. След присъединяването към еврозоната това изискване ще бъде рязко намалено до 1%, колкото е стандартното равнище в останалите държави членки.
Според оценките на БНБ, промяната в режима ще доведе до намаляване на базата за изчисляване на резервите с около 8,1 млрд. лв. Общият размер на освободените резерви ще достигне приблизително 16,3 млрд. лв. Този ресурс на практика е безплатен за банките, тъй като те няма да дължат лихви за тези пари, което увеличава ликвидността в системата.
Експертите прогнозират, че освобождаването на тези средства може да създаде условия за по-активно кредитиране и инвестиции. Част от ресурса вероятно ще бъде насочена към нови продукти за домакинствата и бизнеса, корпоративно финансиране или държавни ценни книжа.
Наредбата предвижда и преходен период от 1 януари до 10 февруари 2026 г., през който банките ще поддържат резерви съгласно временните правила на ЕЦБ. Действащите изисквания на БНБ ще останат в сила до края на декември 2025 г. От първия ден след приемането на еврото задълженията на БНБ към банките ще бъдат преобразувани по официалния фиксиран курс. Известно е, че този курс е 1,95583 лева за 1 евро, като въвеждането на еврото е част от по-широк процес на икономическа интеграция.
Пазарът на кредити остава стабилен
На фона на предстоящите промени, последните данни на БНБ, към края на септември, показват, че кредитите остават сравнително евтини. Пазарът се движи без сътресения, като евтините ипотеки продължават да стимулират покупките на имоти.
При жилищните кредити в левове средният лихвен процент се покачва минимално до 2,47%, а годишният процент на разходите (ГПР) достига 2,82 на сто. За сравнение, през първото тримесечие на 2025 г. средната лихва е била 2,46%.
При заемите за потребление средният лихвен процент в левове остава 9,05% – същото ниво като през август. ГПР се понижава леко до 9,4%. Тези изменения се определят като несъществени.
Спад в обема, но ръст за годината
Въпреки стабилните лихви, през септември се наблюдава леко охлаждане на кредитирането. Потребителските заеми намаляват с 3,3% (31,2 млн. лв.), а обемът на жилищните кредити се понижава със 7,5% (85,6 млн. лв.). Този спад е сигнал, че търсенето леко се свива, вероятно заради очакванията за въвеждането на еврото.
Въпреки това, 2025 г. се очаква да счупи рекордите по отпускане на заеми. В края на септември кредитите за домакинствата достигат общо 53,6 млрд. лв. Само за 30 дни преди това са раздадени нови 800 млн. лв. От началото на годината до края на септември ипотеките са нараснали с над 4 млрд. лева, достигайки 30,2 млрд. лв.
