15 години от спасителната операция в „Духлата“: Спасение без закон
Петнадесет години след героичната спасителна операция в пещера „Духлата“, спасени и спасители се събраха. Въпреки сложната акция, закон за планинската спасителна служба и защита на пещерите все още няма. Това създава риск от хаос при бъдещи инциденти, предупреждават експерти.
Точно 15 години след една от най-сложните спасителни операции в българска пещера, спасени и спасители се събраха. Събитието се проведе в пещера „Духлата“ край пернишкото село Боснек. Въпреки героичните усилия тогава, закон за планинската спасителна служба все още липсва. Няма и закон за защита на пещерите. Това създава сериозни проблеми при бъдещи инциденти.
През 2010 година новините гърмяха: „Подземни реки блокираха седем души в пещера Духлата!“. „Две денонощия седем души са във воден капан!“. След 48 часа напрегнато очакване дойде и добрата вест: хората бяха спасени.
На 3 декември 2010 година четирима опитни пещерняци и три деца влизат през централния вход на „Духлата“. Пещерата е най-дългата в България – 18,5 км. Тя е сложен лабиринт с осем подводни реки и осем етажа. Внезапни проливни дъждове рязко вдигат нивата на реките. Изходът за пещерняците е блокиран. Едно от децата тогава е едва на 12 години.
„Мислех повече за детето си и за другите две, отколкото за себе си. Това беше най-тежкото, което съм почувствал. Аз почти бях готов да приема най-лошото.“
споделя Петър Димитров, един от оцелелите пещерняци.
Ключова роля за спасението изиграва Атанас Русев. Той забелязва паркирана кола пред входа и придошлата река. Русев веднага осъзнава, че има бедстващи хора. Идеята му да разкопаят един от изворите се оказва животоспасяваща.
„Бедстващите са били по средата на река, с малка ниша, и са гледали как в продължение на 30 часа водата се приближава към тях. Човек от селото поръча първия багер от Радомир. Разкопахме с него първия извор. Ако не го бяхме направили, след три часа щяха да се удавят.“
разказва Атанас Русев.
Спасителната операция от 2010 г. продължи над 40 часа. В нея участваха 60 спасители от три различни служби. Този мащаб подчертава сложността на акцията. Въпреки това, 15 години по-късно, законодателната рамка остава нерешена. Пещерняците предупреждават, че при нов подобен инцидент отново ще настъпи хаос. Липсата на Закон за спасителните служби размива отговорностите между институциите. Експерти и участници в спасителната операция критикуват институциите за липсата на напредък. Няма публично изявена позиция за приемане на необходимото законодателство. От години се настоява за нов регламент, но без успех.
