1400 години България: От Кубратовата степ до космоса – честването трябва да бъде дигитално, а не монументално
България трябва да отбележи 1400 години държавност през 2032 г., датирайки началото от хан Кубрат (632 г.), а не с физически монументи, които се рушат. Предложението е за мащабна дигитализация на националната памет, която да създаде интерактивно преживяване от Кубратовата степ до космическите лаборатории. Този подход отразява глобалните тенденции и цели консолидация на ресурси в дигитални архиви и виртуални пространства, които да са достъпни за целия свят.
Кубрат и неговите синове. ХУДОЖНИК: ДИМИТЪР ГЮДЖЕНОВ
Предстоящото отбелязване на 1400 години българска държавност изисква радикално преосмисляне на начина, по който нацията съхранява и предава своята история. Вместо грандиозни строежи, чийто живот е кратък, визията за 2032 г. предлага създаването на мащабна национална дигитална памет.
През 1981 г., когато България честваше 1300 години, духът на времето диктуваше друго мислене. Тържествата бяха грандиозни, а монументите – големи и излети в бетон, който трябваше да бъде вечен. Но както се видя, бетонът няма памет. Той се рони и руши под тежестта на времето. Монументите от честванията през 1981 г. (1300 години) рухнаха или бяха демонтирани, тъй като служеха на наложена идеология, която се оказа куха и безплодна. Тази неустойчивост на физическите паметници показва, че светът вече не строи, за да помни, а дигитализира, за да съхрани.
Историческата рамка за новото честване е преместена. 1400 години българска държавност трябва да бъдат отбелязани през 2032 г., като началото се датира от 632 г., когато хан Кубрат обединява племената и поставя основите на държавната традиция. Тази теория се подкрепя от множество историци и археолози, които смятат, че 681 г. е по-скоро годината на подписване на мирния договор. Проф. Пламен Павлов признава Кубрат за първостроител на българската държавност и подкрепя идеята за преосмисляне на честванията.
Вместо бърз акт на поставяне на камък и рязане на лента, паметта трябва да се създава внимателно, компетентно и отговорно. Ако 2032 г. е годината на 14-вековната история, то тя не бива да е акт на помпозност, а консолидация на национални ресурси. Тържествата не трябва да бъдат помпозни актове, а консолидация на национални ресурси в дигитални архиви и виртуални пространства.
В ерата на изкуствения интелект и виртуалната реалност, монументът вече е преживяване, достъп до знание, което може да бъде споделено и предадено на следващите поколения като жива история. Това означава създаване на: дигитални архиви, достъпни за целия свят, нови виртуални пространства, до които всеки българин в чужбина може да достъпи от своя телефон, и модерни музеи, които се обновяват, вместо да остаряват.
Пътят от Кубратовата степ до космическите лаборатории може да бъде разказан само дигитално. Тази платформа трябва да преминава през епохите свободно и динамично. Концепцията включва интерактивно проследяване на историята от Кубратовата степ до космическите лаборатории, превръщайки я в мащабна дигитална България, която ще надживее всяко физическо съоръжение.
Виртуалната степ на хан Кубрат може да позволи на децата да видят как боилите обсъждат бъдещето на племето. Дългият път на Аспарух през Дунава ще бъде преживян като интерактивно пътешествие. Сиянието на Преславския Златен век ще бъде пресъздадено в 360-градусови средища, а Средновековният Търновград – възстановен дигитално като жив организъм с гласове, занаяти и пазари. Пътят към модерността ще покаже издигането и преосмислянето на България от Освобождението насам.
На финала, акцентът трябва да бъде поставен върху космическите лаборатории, показващи как потомците на степните ездачи създават технологии и си сътрудничат в международни космически проекти. Историческата дата се базира на 632 г., когато хан Кубрат обединява племената, което е по-ранно датиране от традиционното 681 г.
