14 века България: Призив за национално обединение около честването на 632 г. през 2032 г.
Историци, археолози и изследователи призовават България да се обедини около идеята за честване на 1400-годишнината на държавата през 2032 г., базирайки се на научния консенсус, че българската държавност е основана от Кубрат през 632 г. вместо традиционната 681 г. Необходимо е да се постигне широк обществен консенсус, като професионалните историци поемат лидерството в обясняването на тази историческа трактовка.
Картина от Димитър Гюдженов от 1926 г. - Кубрат и синовете му
Предстоящата 2032 година предоставя рядък шанс за национално обединение, тъй като тогава ще се навършат 1400 години от първата поява на суверенна държава, наречена България, на политическата карта на Европа. През последните дни в медиите и историческите среди се засилва дискусията за необходимостта от подготовка на мащабни национални и международни културни събития.
Според историци, археолози и изследователи, началото на българската държавност е поставено не през традиционно сочената 681 г., а през 632 г. Тази интерпретация на фактите е общоприета в научните среди. Историците твърдят, че 681 г. представлява единствено годината на сключване на мирен договор между две вече съществуващи държави – Източната Римска Империя и България, основана 50 години по-рано от Кубрат.
Държавата, създадена през 632 г., никога не изчезва, преди да се появи отново южно от Дунава. Вместо това, България просто премества границите си на запад. Това е типичен процес в историята на много държави. Подобни примери за изместване на центъра на държавността, без прекъсване, включват ранносредновековните кралства на вестготи и лангобарди, Унгария, Сърбия, както и България по времето на Самуил. Тогава политическият център се измества към Охрид, Преспа и Берат, без да се поставя под въпрос продължаващата идентичност на Първото Българско Царство. Следователно, през 2032 г. ще отбележим 14 века непрекъсната българска държавност.
Въпреки че научната общност приема 632 г. за начална дата, традиционната 681 г. все още е широко разпространена в общественото мнение и образователната система. Именно преодоляването на тази инерция е ключово за постигането на консенсус.
Успешното отбелязване на годишнината има потенциала да „презареди“ духа и мотивацията на българското общество. Подобни мащабни чествания често служат за консолидиране на нациите и за културно възраждане, оставяйки дълбока следа. Примери в световен мащаб са хилядолетните чествания в Унгария през 1896 г. и в Полша през 60-те години на XX век, както и честването на 1000-годишнината на Капетингската династия във Франция. В момента Хърватия отбелязва 1100 години държавност, демонстрирайки актуалността на такива празници.
За да се случи това, е необходим широк обществен консенсус. Каузата не бива да бъде брандирана като „консервативна“ или „либерална“, „лява“ или „дясна“. Нужна е подкрепа, която да надхвърли политическите и социални разделения.
Ето защо се отправя призив към професионалните историци. Те трябва да излязат публично, да обяснят историческата правда на тази трактовка и да поведат инициативата. Само ако тя тръгне от научната общност, ще бъде постигната необходимата легитимност, за да застанат зад нея общественици, политици и обикновени граждани. Честването на 1400 години България е уникален шанс за истинско национално обединение, който не трябва да бъде пропуснат.
